Четвъртък, 8 октомври 2026
|
Асеновград
25°
Предстоящи събития
Изпрати ни новина
Вход
Асеновград
България
Светът
Спорт
Асеновград
България
Светът
Новини
Любопитка
Пари
Филми
Домашно кино
Гейминг
Наука
Технологии
Музика
Животът
Здраве
Спорт
Обяви
Видео
През. избори 2026
Градове
Хасково
Димитровград
Кърджали
Първомай
Асеновград
Смолян
Перник
eTV
Вицове
›
Разни
Дартанян взе писмото за Милейди и замина от Париж. Но не стигна далеч. В предградията му запалиха коня.
Разни
03.10.2017
2,235 прегледа
Следващ →
Още вицове
Брежнев се обажда на бай Тошо и му казва: - Искам да видя дали българите обичат Комунистическата партията, но не нагласено, а истински ли е. - Добре - казва му бай Тошо. Ела в България на гости, но се преоблечи така, че никой да не те познае и ще минем по места, които ти посочиш. Тръгват двамата из България преоблечени и Брежнев първо пожелал да отидат в завода за ножове в Нова Загора. Като пристигнали, работниците набързо скалъпили лозунг: "Най-големия нож - за любимия ни вожд". Позачудил се Брежнев и казал: - Много е двусмислено. Дай някъде другаде. Отиват в Перник в завод за павета. Отдалече се четял лозунг: "Най-голямото паве - за любимото ни БКП". Брежнев пак погледнал към Тошо многозначително. - Виж какво, я ме заведи в Лудницата в Раднево. Отиват и отдалече лудите вдигали лозунг: "Ний сме рожба на българо-съветската дружба."
Майка пита малкия си син: - Сине, счупи ли всички играчки, които ти поради тате? - Не, мамо. Една остана. Чука.
Ние космомолците,винаги сме били борци за комуникизъм и сексиализъм!
Учителката на Иванчо влиза в час и пита класа: - Деца, кажете ми какво е подсъзнание. Иванчо става и казва: - Госпожо ще Ви разкажа нещо, а Вие ще ми кажете какво е. Вървят две жени по улицата и едната ближе сладолет, а другата го смуче. Коя от двете е омъжена? Учителката: - Тази, която го смуче. Иванчо: - Не, г-жо. Тази, която има халка на пръста, а това, което Вие си помислихте, е подсъзнание.
Писмо на Графиня Анета до Граф Артур. Мили Графе, Всяка топла, лятна вечер, когато се качвам на ку- лата на нашият планински замък, в минута на тиха умо- ра ти знаеш с какво нетърпение очаквам да се изпра- ви пред мен раздавачът, но надеждите ми са напра- зни. Ако продължаваш така да ме мъчиш, помни, че пи- ша за последен път. Отчаяна съм. Твоята мила Ани- чка повече няма да видиш и ще си останеш с ху- бавите копнежи, спомени и с цветната снимка мо- я в ръка. Твоя Анета. (прочети през ред)