Четвъртък, 8 октомври 2026 | Асеновград Ясно небе 25°
Мъж вижда във вагона плачеще жена, стояща на прозореца, и я пита: - Какво се е случило, госпожо? Защо плачете? - Ах, - изхлипала жената, - моят мъж слезе на гарата да купи вестници, а влакът тръгне без него. - О, съчувствам ви. Ужасно е да се остане във влака без нещо за четене.
Семейни 3,526 прегледа
Следващ →

Още вицове

Искам да съм шампион,но не за медал,слава и пари,а за да дам едно истинско интервю. - Как се почуствахте като разбрахте,че сте шампион? - Сереше ми се, ама трябваше да се усмихвам. - Вълнувахте ли се преди състезанието? - Естествено, като ме няма не знам дали баджанака ще събере хора за клането на прасето. - На какво дължите успеха си? - Тренерът ми стопяваше лагерите. - Кое ви подкрепяше? - Ми дават разни хапчета, де да знам какви,казват че са витамини. -Кого искате да поздравите? - Баджанак, да си взема медала и идвам,трябва да е останало от прасето и виното! Жена изневерява на мъжа си и се моли: – Господи, направи така, че мъжа ми нищо да не разбере! - след което чува глас: – Добре, но след време ще се удавиш! След време тя печели от лотарията круиз с най-голямата яхта. Корабът започва да потъва, а жената пак се моли: – Господи, нали няма заради мен да издавиш всички на кораба! - и пак чува глас: – Цяла година съм ви събирал, кучко! Нов шеф пристига в компанията, но тепърва му предстои да се запознава с персонала. Естествено е впечатлен от едрогърдестата си секретарка, която на всичкото отгоре е страшно изпърнителна и дори му предлага да му донесе обяда в кабинета! След малко секретарката пристига с обяда и една халба бира, поставя всичко пред него, след което се съблича до кръста, взема солницата, посолява си гърдите и му сяда в скута! Шефа съответно е напълно шокиран и успява да промълви само: - Ама госпожице какво правите? Секретарката го поглежда още по-изненадано и отговаря: - Ами той стария шеф винаги искаше нещо солено с биричката! Жената е като пастета един я отваря,всички намазват. Един разказва на приятел: — Връщам се вчера от командировка, а жената със съседа. И двамата едни такива румени, очите им шарят. „Не, – мисля си аз, – тук нещо не е наред!“. Тичам в кухнята и наистина! Няма ми я ракията от Генко в хладилника!