Четвъртък, 8 октомври 2026 | Асеновград Ясно небе 25°
Стоят си значи една компания борчета на една маса и се разплули като желета. По едно време звъни някакъв мобилен телефон. Единият от борците вдига и казва : - Да... кажи миличко ..трябват ти пари да излезеш по магазините?...хм..1000 марки...няма проблеми, нали знаеш къде са парите - вземи си! - и затворил. Обаче след малко пак се звъни по същия телефон. Отново вдига нашия човек и казва: - Да...кажи миличко...трябват ти пари да отидеш на почивка?... хм ... 50 000 марки казваш?...няма проблеми, нали знаеш къде са парите - вземи си! След 10-ина минути се звъни отново: - Да ... кажи миличко ... трябват ти 100 000 марки да си купиш перлена огърлица?!?.. хм...няма проблеми, нали знаеш къде са парите - вземи си! Нашият човек затваря телефона и се замисля, а после изтърсва: А бе пичове, на кой е тоя телефон, бе?......
Борци 4,667 прегледа
Следващ →

Още вицове

Ти не можеш да се разболееш. Никоя бактерия не би могла да оцелее в толкова студена кръв. Мъж и жена му се разхождат. Тя му казва: - Ти така гледаш всяка по-привлекателна жена, сякаш забравяш, че си женен! - Напротив - точно тогава си си мисля именно за това. Две дами играят голф. Едната удря топката и с ужас вижда как тя удря един от мъжете в компания, играеща недалеч от тях. Мъжът се хваща между краката с ръце, пада и започва да се търкаля със стонове по земята. Дамата веднага отишла при него: Моля ви, извинете ме, аз случайно! Нищо, о-о-о, ей сега ще ми мине! Разрешете да ви помогна! Нищо, всичко е наред, о-о-о! Аз съм лекар, ще мога да ви помогна! Дамата слага мъжа по гръб, разкопчава му колана, мушка ръката си вътре и започва да масажира. Е, сега по-добре ли е? О-о-о, да наистина е много приятно, но палецът ми все още страшно ме боли! Лоша поличба: момичето се пуска на първия ден от запознанството, но не на вас. Писмо на Графиня Анета до Граф Артур. Мили Графе, Всяка топла, лятна вечер, когато се качвам на ку- лата на нашият планински замък, в минута на тиха умо- ра ти знаеш с какво нетърпение очаквам да се изпра- ви пред мен раздавачът, но надеждите ми са напра- зни. Ако продължаваш така да ме мъчиш, помни, че пи- ша за последен път. Отчаяна съм. Твоята мила Ани- чка повече няма да видиш и ще си останеш с ху- бавите копнежи, спомени и с цветната снимка мо- я в ръка. Твоя Анета. (прочети през ред)