Вицет — Асеновград

Пристига в български завод японец - на обмяна на опит. Гледа навсякъде, обикаля, записва... След един месец го питат: - Е, какво ви харесва при нас? - Ами децата... много хубави дечица имате. - А нещо друго? - Ами как да ви кажа... Абе много хубави деца имате. - Може би не ни разбрахте. Имаме предвид - нещо от производството ни харесвате ли? - Ами много хубави деца имате... Обаче всичко, което го правите с ръцете си, е ужас...

Разни 03.10.2017 2,894 прегледа

Следващ →

Още вицове

Отива един пафкач на трева за риба. Напушва се прилично, седи на брега, чака да клъвне и по едно време от водата се подава една крава и му казва: - Може ли една цигара, пич? Гледа той шашнат и какво да прави - дава й една цигара. Кравата се потапя, а нашият човек продължава с риболова. След малко оная пак се показва и вика: - Забравих огънче да ти искам, извинявай. Оня седи като треснат, дава й запалката и тя пак се потапя. Нашият се оглежда да види дали има и други свидетели, но вижда само едно куче на десетина метра встрани. Изведнъж кучето се обажда: - Не ме гледай, и аз съм учуден! Седят трима пияни в кръчмата. По телевизията съобщават, че полски мишки са изяли голяма част от житната реколта тази година. Единият пияница се надига и казва: - Ебати мишките... Другият: - Ебати реколтата... Третият: - Ебати поляците... Заека и лисицата решили да се изчукат. Легнали на една поляна и точно преди да го вкара заека казал: -Лисо, искам да ти кажа че съм много надарен, даже коня ми завижда. Като те заболи ми кажи. Добре - казала лисицата. Заека хванал оня си работа и вкарал малка част от нея -Лисицо как е? -Още може заек още... Заека вкарал още и пак питал: -Лисицо как е? Още може заек още. Заека се изнервир, ръгнал го и питал -Лисицо как е ? -Оохфти мофи .... Влиза един в бара и си поръчва водка след водка. И бързо пие една след друга. Барманът го пита: - Човеко! Защо пиеш толкова бързо? - И ти ако беше на мое място и ти щеше да пиеш така? - Какво ти има? - Нямам стотинка е джоба. Единствените хора, които имат стойност на този свят, са необикновените. Защото обикновеният народ е като листата на дървото - живее и умира незабелязано.