Четвъртък, 8 октомври 2026 | Асеновград Ясно небе 18°
Деца ровят в чантата на майка си. Майката ги хваща в крачка: — Как не Ви е срам? Не е хубаво да се рови в чужда чаната! Децата: — Мамо, ама ти чужда чанта ли си взела?
Деца 4,517 прегледа
Следващ →

Още вицове

- Здравей! Отдавна не сме се виждали! Нещо ново при теб? - Ами появи се създание, за което да се грижа, да изкарвам пари... - Разгеле! Поздравления! Как се казва? - Хонда! Гледах предаване по телевизията. Щатите. Журналист пита десетима минувача: "Какво ще направите, ако разберете, че един от приятелите ви е хомо сапиенс? 9 от 10 отговориха приблизително така: - аз такива приятели нямам - ще спра с него да общувам - ще забраня на семейството си да общува с него и т.н. И само един каза, че хомо сапиенс - това е разумен човек, разказа за еволюцията на човека(неандерталци, кроманьонци и т.н.) и после каза на български: Българи, здравейте! Вече на вярвам на надписи! Пише "Жени": Влизам, гледам кенеф. Става наводнение и пращат при дядо поп хора да го измъкнат. - Не - отказва попът, аз тук ще се моля на Господ, Той ще ме спаси! Нивото се покачва и пращат лодка: - Дядо попе, ела бе! Още можеш да се измъкнеш! - Не, аз тук ще се моля на Господ... Водата вече залива църквата. Идва полицейски катер: - Дядо попе, последен шанс, качи се! - Не, аз тук ще се моля на Господ, Той ще ме спаси... Попът се качил вече на камбанарията, идва хеликоптер: - Дядо попе, моля те бе човек, ще се удавиш! - Няма, няма, аз тук, горе, ще се моля на Господ той ще ме спаси! Всички си отишли, водата заляла всичко, с последни сили попът се е хванал за кръста на покрива на църквата и се моли: - Абе, Боже! Аз толкова Ти вярвах, така Ти се молих, защо не ми помогна? Отгоре се чува гневен глас: - Абе, идиот! Аз що транспорт изпратих за тебе! Писането е едно приключение. В началото то е играчка и забавление. После става господарка-любовница, после - господар, след това - тиранин. Последната фаза е тази, че тъкмо когато сте готови да се примирите с робското си положение, вие убивате чудовището и го хвърляте на публиката.Уинстън Чърчил