Петък, 9 октомври 2026 | Асеновград Облачно 28°

Всички категории

Яхнал Крали Марко коня си шарколия и тръгнал през гората. Но що да види: дърветата изкоренени, клоните изпочупени… Свило му се сърцето на Крали Марко и си помислил: — Бреее, тук трябва да е вилнял някой голям юнак – и от мене по-голям… Вървял нататък, стигнал до една поляна: тревата изпотъпкана, цветята смачкани… Свило му се сърцето на Крали Марко и си помислил: — Бреее, тук трябва да е вилнял някой голям юнак – и от мене по-голям… Върви нататък, гледа Баба Яга: косата ѝ оскубана, зъбите ѝ избити, лежи и примира. Навел се Крали Марко над нея и я пита: — Кажи, бабо, кой е тоя голям юнак, дето е вилнял в гората? Баба Яга отворила насинените си очи, познала Марко Кралевича и му продумала със сетни сили: — Жив да си ми, баби, я колко си ми хубав, когато си трезвен…
Оценка 0 от 0 гласа
На един небостъргач лумнал пожар. На 20 етаж имало детска градина. Дошли пожарникарите и казали на учителките да хвърлят децата, а те долу ще ги хващат с платнището. Хвърлили учителките едно дете, и пожарникарите го хванали, хвърлили друго и ония пак го хванали, хвърлили едно негърче и пожарникарите дръпнали платнището, детето естествено се утрепало. И пак така, хвърлят ония деца, като хвърлят негърче и пожарникарите дърпат платното и то се утрепва. По едно време единия се провикнал на горе: — Абе, тия изгорелите изобщо не ги хвърляйте.
Оценка 5 от 1 гласа
Дълги години все се повтаряла приказката за гаргата и сиренцето, дето лисицата все успявала да я излъже и да й го вземе. Най-накрая гаргата решила да не се вързва и да не си отваря устата като дойде лисицата. И така, седи си на клона гаргата със сиренцето в уста. Лисицата се задава, гаргата още веднъж се зарича да не проговори този път. Приближава се лисицата, взима един прът и без да пита удря слисаната гарга по главата, тя пада в несвяст и отново изгубва сиренцето. След малко се свестява и си казва: — Брей, те много съкратили приказката бе…
Оценка 0 от 0 гласа
Едно вежливо таралежче тръгнало по своят вежлив път и среща тримата мускетари на конете си и решавада ги позддрави по своят вежлив начин: — Здравей Атос! — Здравей вежливо таралежче. — Здравей Портос! — Здравей вежливо таралежче. — Здравей Арамис! — Здравей вежливо таралежче. — Здравей кон на Атос! — Здравей вежливо таралежче. — Здравей кон на Портос! — Здравей вежливо таралежче. — Здравей кон на Арамис! — Здравей вежливо таралежче. Поговорили и станало време мускетарите и конете им да тръгват и вежливото таралежче ги изпратило по своят вежлив начин: — Довиждане Атос! — Довиждане вежливо таралежче. — Довиждане Портос! — Довиждане вежливо таралежче. — Довиждане Арамис! — Довиждане вежливо таралежче. — Довиждане кон на Атос! — Довиждане вежливо таралежче. — Довиждане кон на Портос! — Довиждане вежливо таралежче. — Довиждане кон на Арамис! — Довиждане вежливо таралежче. Повървяло малко и кой да види… Алибаба и четиридесетте разбойника на свойте камили…
Оценка 4 от 1 гласа