Господин Иванов знае, че за да се запознаеш с момиче, трябва да се приближиш, непринудено да поговориш за времето и след това да се представиш. Веднъж докато се разхождал той срещнал момиче, което разхождало болонката си. Приближил се, изритал кучето с всичка сила и казал:
- Ниско лети. На дъжд ще да е. Между другото, разрешете да се представя: Иванов.
Дечица си играят на пясъка пред блока. Започват разговор за това, откъде идват децата.
Иванчо: Намират ги в зелка...
Таня: Щъркелът ги носи ....
Мими /най-малката/: Егати, като ви слушам, може да си помисля, че в нашия блок никой не се чука, бе!