Дама блъска с колата си мъж на улицата. Скача от колата си, за да му помогне и добавя: - За щастие сме пред лекарски кабинет! - Да, но лекарят съм аз.- отговаря мъжът.

Мъж към таксиметровия шофьор: - Закарай тъщата до гарата, но да не закъснее! - Спокойно, ще я закарам, все едно моята карам!

Четирима приятели се уговарят да ходят на лов: - Тръгваме в пет сутринта. Взимаме пушки, кучета и каса бира. - Да вземем две, а? - Последния път, като взехме две застреляхме кучетата. - Да не взимаме кучета тогава. - Добре, значи тръгваме в пет. Кучета не взимаме. Взимаме пуки и две каси бира. - Защо да не вземем три? - Не помниш ли, като вземхме три, че сам си простреля крака? - Ами да не взимаме пушките? - Става. Тръгване в пет, кучета и пушки не взимаме, но взимаме три каси бира. - Абе да вземем четири? - Като взехме четири, Митко, слизайки от колата, се спъна и си счупи ръката! - Ама нали може да не излизаме от колата?! - Става! Значи последно - тръгваме на лов в пет сутринта, кучета и пушки не взимаме, взимаме четири каси бира и от колата не излизаме.

Полицай спира блондинка заради превишена скорост. - Може ли книжката! - Не знам за какво ме питате. Как изглежда това? - Това е такова нещо, на което има ваша снимка. Тя търси нещо в дамската чантичка и му подава огледало. - Сигурно ме питате за това. Полицаят го взима оглежда се и щастливо констатира: - Можехте отначало да ми кажете че сме колеги.

Не се мъчи да измисляш: казвай без страх истината! Хората така са свикнали да лъжат, че никой няма да ти повярва.

В кабинета на психиатъра пациента рита падналия на пода психиатър и крещи: - Аз ли съм нервен, а? Аз ли?

ОТХВЪРЛЕНИЯТ ЖЕНИХ Живял един млад човек, отчаяно желаещ ръката на красиво момиче. В течение на четири години той и пишел писма всеки ден, в които изливал любовните си чувства. Ако младият човек не бил предприемал подобни усилия, красивата девойка едва ли би се омъжила за този, за когото в крайна сметка се омъжила а той бил пощальонът, който и носел всичките тези писма.

Дечица си играят на пясъка пред блока. Започват разговор за това, откъде идват децата. Иванчо: Намират ги в зелка... Таня: Щъркелът ги носи .... Мими /най-малката/: Егати, като ви слушам, може да си помисля, че в нашия блок никой не се чука, бе!

Двама приятели пиели редовно заедно. Единия бил вечно с рани по тялото, на другия му нямало нищо. Един ден този с раните попитал: - Заедно пием, а на сутринта защо ти нямаш рани? - Защото като се напия лазя и падам от ниско.

Съществува обратно съотношение между големината на топката и качеството на писането за спорта, в който даден вид топка се използва. Има прекрасни книги за голфа, доста добри книги за бейзбола, някоя и друга добра книга за баскетбола, но за плажните топки хубави книги няма.Джордж Плимтън

В училище всеки ученик трябвало да състави изречение с рими - първа отново започнала Марийка: - Мойта майка е Ирина, която е страхотна балерина! После дошъл ред на Петърчо: - Моят татко е виолончелист, а пък аз ще стана виртуозен китарист! Дошъл редът на Иванчо: - Тате влезе в кацата със саламура и тя му стикна до коляното! - Защо няма рима Иванчо? - пита сърдито учителката. - Защото госпожо, малко е саламурата!

Защо слонът не може да кара колело? Защото няма малък пръст за звънеца!

По времето на комунизма агитатор обяснява: - Другари, партийната политика днес е: две плюс две е равно на шест! Скача един дисидент и вика: - Не, две и две винаги е било и ще бъде четири. Пращат го на лагер. Идва "демокрацията". Същия агитатор вече е демократ и говори на митинг: - Господа, днес демократичното правителство обяви: две и две е пет. Скача същия дисидент (брадясал, изнемощял) и пак вика: - Не, две и две винаги е било и ще бъде четири. Агитатора го дръпва настрани и му казва: - Недейте така бе, господине. По-добре ли беше вчера когато две и две беше шест?

Огромен мъжага влиза в универсален магазин и започва да мери обувки. Всички размери се оказват малки за крака му. Накрая носят огромни патъци 49 номер. И те се оказват малки. Продавачът мрачно мърмори: - Извинете, господине, но след 49 номер вече започват куфарите...

Дядо и внуче събирали листа в двора.Хлапето видяло червей, който се опитвал да се скрие в дупката си, но не успявал. Внукът рекъл: - Дядо, ще ми дадеш ли 100 кинта, ако напъхам червея обратно в дупката му? - Няма да стане. Той е мек и се извива. Внукът бил инат, изтичал вкъщи и взел флакон с лак за коса.Напръскал червея,разтегнал го и изчакал докато се втвърди, а после с лекота го пъхнал в дупката му. Дядото набързо броил на хлапето 100 кинта, грабнал флакона и бегом вкъщи... След половин час...прочети още http://adf.ly/q8f4l

Четирима старци седят на игрището за голф и играят. - М-дааа, от година-на година, стиковете ми се струват все по-тежки и по-тежки - казва единият. - Ахаа, и разстоянието от дупка - до дупка става все по-голямо... - добавя другият. - И хълмчетата са по-стръмни от едно време.. - казва третият. Четвъртият, наслушал се на техните оплаквания ги прекъсва: - Стига мрънкахте, бе! Радвайте се, че още сме от правилната страна на тревата....

Мъж, задържан по време на мнимо нападение на банка, се отскубва от полицаите и притичва до стоящата му недалече съпруга: -Само ти можа да измислиш толкова идиотска парола за нашата банкова сметка: "Парите или живота!"

Трима монаси се молят. Първият: - Господи, какво съм аз пред Теб? Прашинка, невидима с просто око... Вторият: - Боже, какво съм пред Твоето величие! Нищожен атом, изгубен в бездните на вселената... Третият: - Боже, какво нищожество съм пред Теб! Дребен червей... Първият смушква втория: - Виж го тоя - страда от мания за величие!

Банята на Гестапо. Шпионката Хайке зърва отпечатък на Ленин с главата надолу до пъпа на радистката Кет. - Браво, иронизираш комунистите - казва Хайке. "Повече няма да давам на Щирлиц да ме люби в униформа", мисли си Кет.

Ърнест Хемингуей Майката влезе. Тя постави на масата кошница. В кошницата имаше мляко, бял хляб и яйца. - Eто - каза майката. - Какво - попита Червената шапчица. - Ето това - каза майката - Ще го занесеш на баба си. - Добре - каза Червената шапчица. - И си отваряй очите - каза майката - Вълкът. - Да. Mайката гледаше как дъщеря й, която всички наричаха Червената шапчица, защото винаги ходеше с червена шапчица, излиза; и гледайки излизащата си дъщеря, майката помисли, че е много опасно да я изпраща сама в гората; и освен това тя помисли, че вълкът беше започнал отново да се появява насам, и като помисли така, тя усети, че започва да се тревожи.