Петото служебно правителство - като другите и не съвсем

Сравнително добре балансирано е служебното правителство, назначено от президента Румен Радев, според първите коментари на политолози.

Изборът на част от министрите се разчита и като директен знак какви позиции иска да демонстрира държавният глава и какво да опровергае. Такива са напр. военният министър ген. Стефан Янев (бивш военен аташе в САЩ и работил в център на НАТО) срещу опасенията за силен проруски курс на Радев, както и дипломатът от кариерата Ради Найденов идващ от постта посланик в Берлин като потвърждаващ отстояването на евроатлантическата принадлежност на България.

Сред министрите експертите и професионалистите са поне толкова, колкото и свързваните с политически сили. Партийното изключение е вицепремиерът Деница Златева, която беше международен секретар на БСП. Има министри като Илко Семерджиев, които са работили в кабинети на десницата (Костов), такива, които са работили със сини, червени и шарени кабинети, други - започнали политическа кариера при НДСВ като премиера Герджиков и Ради Найденов, който обаче продължи като дипломат, има и идващи от екипите на министри на ГЕРБ (Малина Крумова, Гълъб Донев, Николай Денков).

Изглежда, че петият кабинет, съставен от държавен глава, ще може да отговори на изискването

да е неутрален политически и да не обслужва интересите на една партия

Изискването произтича от това, че неговата основна задача е да организира парламентарни избори. Тя беше поставена и от президента Румен Радев, заедно с подготовката на България за председателството на ЕС в началото на 2018.

Въпреки че при смяната на властта, провокиран от вече бившия премиер Бойко Борисов - служебният министър Огнян Герджиков каза "поискахте да направим пълна ревизия. Не смятам, да ви скършвам хатъра. Ще го направим с надеждата, че няма много лоши неща да излязат. Ако нещо излезе, ние сме длъжни да направим това, което повеляват законите на страната". Това означава, че е възможно проверки на служебния кабинет да покажат нарушения на министри от кабинета "Борисов", което по време на предизборна кампания ще има двоен ефект или дори да има промени на политики. Един от най-активни в това отношение се очаква да бъде здравния министър Илко Семерджиев, който е известен с публичните си критики към действията на Петър Москов и вече даде заявка за сериозни промени. 

Други прилики и разлики

Разликата с двете правителства, назначени от президента Росен Плевнелиев е, че и двамата им председатели - Марин Райков /2013 г./ и Георги Близнашки /2014 г./, са ръководили само безпартийни. Вярно е обаче, че някои от министрите след това продължиха и при министър-председателя Бойко Борисов. При Стефан Софиянски /1997 г./, който пое изпълнителната власт след краха на социалистическото управление на Жан Виденов, половината от министрите са от СДС - седмина, другите са безпартийни. При Ренета Инджова /1994 - 1995 г./ само един е от СДС, всички останали - безпартийни.

Дали обаче наистина ще е неутрален и няма да се опитва да подпомага някоя партия преди изборите ще се види и от това какво решение ще бъде взето за областните управители. Служебният премиер Марин Райков покани управителите с партийна обвързаност да излязат в отпуска, а Георги Близнашки направи смени.

Политологът Огнян Минчев предложи и друг критерий - дали ще е неутрален бъдещият служебен кабинет зависи до голяма степен от действията на министъра на вътрешните работи

каза той пред Би Ти Ви. Уточни, че ако служебният вътрешен министър реши да сменя директорите на районните полицейски управления, ще се покаже някаква зависимост.

Новият кабинет не се отличава особено от предходните и по броя на постовете - четирима вицепремиери и 14 министри

При Инджова - 3 заместници и 13 министри, при Софиянски - 2 и 14, при Райков - 3 и 13, при Близнашки - 4 и 12. Във второто правителство на Бойко Борисов, одобрено от Народното събрание - трима вицепремиери и 15 министри. Особеното сега е, че има заместник министър-председател по подготовката на българското председателство на Съвета на Европейския съюз-2018. Това е дългогодишният международен секретар на БСП Деница Златева.

Решението за този пост е обяснимо с наближаващото председателство и необходимостта да бъде изпълнен приетият план за подготовката му. Както пише юристът проф. Велко Вълканов, който беше депутат и кандидат-президент на левицата през 1992 г., в статия във в-к "Нова зора" през 2014 г., "Служебното правителство е правителство на текущитедела. То трябва да приема само такива решения, които не търпят отлагане във времето, не търпят в частност отлагане за повече от два-три месеца, колкото е неговият мандат. Решенията, които могат да изчакат избирането на новия парламент и съставянето на новото правителство, не бива да се приемат от служебното правителство." Вълканов продължава, че такова правителство не може да взима стратегически решения решения, които ще обвържат следващата редовна власт. Не може, например, кабинетът на Герджиков да се произнесе по съдбата АЕЦ "Белене".

Да подаде молба за членство в Еврозоната обаче поиска Соломон Паси - бивш външен министър и почетен председател на Атлантическия клуб. В края на миналата година гуверньорът на БНБ Димитър Радев заяви, че е моментът "да потвърдим ангажимента си за финансова интеграция на България в европейската финансова инфраструктура и да работим за неговото реализиране". Влизането на страната в чакалнята на еврозоната беше ангажимент на второто правителство на ГЕРБ и финансовият министър в оставка Владислав Горанов беше обявил, че се провеждат неформални консултации за влизане в механизма, писа "Капитал". Оставката на кабинета спря процеса. Ако служебният кабинет подаде молба, пак няма да е прецедент - кабинетът на Софиянски се споразумя с Международния валутен фонд за въвеждане на валутен борд в България след хиперинфлацията при управлението на Виденов.

Така че от активността на служебния министър и екипа му, както и задачите от назначилия го президент Румен Радев зависи какво ще свършат по време на мандата. На практика те могат да вземат всякакви решения, които не изискват одобрение от парламента, но могат и да оставят законопроекти за следващото Народно събрание.

Извън политиките, очаква се че служебното правителство ще разпредели сериозни средства, свързани с превъоръжаването и модернизацията на армията в рамките над милиард, програмите за които вече са стартирани.

Конституцията не казва много за правомощията на служебния кабинет

Те са разтълкувани в решение № 20 от 23 декември 1992 г. на Конституционния съд в раздела "Относно правомощията и срока на служебното правителство". В него се казва: Прието е да се смята, че компетентността на служебното правителство е ограничена по време и цел. От самия конституционен текст следва, че то има временен характер. Без да е възможно да се изчисли срокът на пълномощията му, могат да се определят началото и краят на този срок. Началото се поставя с указа на президента, с който това правителство се назначава. Краят се бележи от избирането на ново правителство от новоизбраното Народно събрание. Видно е, че в най-добрия случай разглежданият срок е около три месеца, но на практика той може да продължи и по-дълго.

Колко ще продължи животът на новия служебен кабинет ще зависи от това дали следващият парламент ще успее да излъчи редовно правителство и колко време ще отнеме това. Политици от различни цветове още отсега допускат, че може да му се наложи да организира избори два пъти.

Източник: http://www.dnevnik.bg

Коментари в сайта

Последни новини