В рамките само на няколко дни на две асеновградски улици се разиграха почти идентични екшън сцени. Главни действащи лица в тях не бяха някои изпечени бандити и криминални типове, а…кротки доскоро съседи. И колкото скорострелно те се случиха, толкова бързо дойдоха и решенията на съда. Защото в случая има нарушители. И то съвсем сериозни. За какво точно става дума… Ами за това, че на практика за пореден път бе доказана поговорката, че ракията седи мирно в чашата, но не и в главата. Един път поеме ли из тялото човешко, какви ще са последствията никой не може да предвиди…Ето го и доказателството.
На 16 март Васко си къркал кротко у дома. Малко преди полунощ ненадейно решил, че точно това е най-подходящото време да разходи кучето. Да, обаче мислите му вече били докоснати от алкохола и Васко изведнъж се сетил, че съседът му Краси по-рано през деня си поискал заема от 100 лева. Твърдо решен да изясни въпроса с борча, Васко се запътил към горния етаж. Позвънил настойчиво на вратата на приятеля си. Не бил предвидил, че по това време е възможно той да не пие, да не разхожда куче, да не мисли за пари и да няма мераци за изясняване на фактическа обстановка, а просто кротко да спи. Но, уви. Краси и приятелката му правили точно това. Двамата си били легнали и вече отлитали към нощните полета на Морфей. След като никой не отворил, Васко започнал да блъска яростно по входната врата. Дъщеричката на семейството чула тряскането и изплашена хукнала да буди родителите си. Краси отворил, а двете жени надничали с ококорени от страх очи през рамото му. Какво било учудването им, когато видели срещу себе си люлеещия си напред-назад съсед. В едната си ръка Васко държал кучето, а в другата…50-сантиметров нож, същинско мачете! "Излез да се разберем като мъже", ревнал той докато замахвал некоординирано с ножа. Втрещеният Краси се изплашил не на шега и на няколко пъти понечил да затвори врата под носа на разлютения фехтовач. Накрая посегнал рязко и с риск за живота си успял с все сила да го изблъска. В това време пристигнал трети съсед. Той от своя страна решил да е полезен колкото може, за да се поуспокои ситуацията. Вдигнал падналия на площадката скандалджия и го помъкнал към апартамента му. През това време полицията вече била викната и Краси им разказал баталните сцени от последния половин час. След като го изслушали, органите на реда навестили кучкаря-ножар, за да чуят и неговата версия. Единственото, което успели да направят обаче е да установят, че той видимо все още е под въздействието на алкохола. Че се опитвал да говори – опитвал се, но от устата му излизали несвързани звуци и словосъчетания. Отвели го, както си му е редът, в полицията, но Васко май съвсем сериозно бил пострадал от комбинацията между много алкохол и рязко падане върху циментовата площадка. В полицейското управление се оплакал от болки в главата. Пристигналите на място спешни медици установили, че състоянието му е наистина сериозно и не позволява той да бъде задържан. Още на следващия ден Районният съд постанови решение, според което Васко е извършил непристойни прояви, изразяващи се в агресивно поведение, отправяне на заплахи за саморазправа и опит за нанасяне на удари с нож спрямо Краси. Или казано накратко съдът потвърдил, че Васко си е един дребен хулиган. Хулиган или не, но по смисъла на закона "деянието не би могло да се квалифицира като престъплние по смисъла на чл.325 от НК, тъй като степента на засягане на обществения ред и спокойствие не покрива от обективна и субективна страна съставомерните признаци на това престъпление". Предвид чистото му съдебно минало, сериозната му трудова ангажираност и това, че не е криминално порявен, Темида прецени, че извършеното от Васил е инцидентен случай т.е. надали някога би повторил атаката с половин метровия нож. Предвид било взето и тежкото семейно положение на разкайващия се и изтрезнял атакаджия, който отскоро бил разведен. Обстоятелство, което официално било признато за отразяващо се негативно на психическото му състояние. Така в крайна сметка присъдата, която отнесе Васко, е…глоба от 200 лева.
Само 4 дни по-късно един друг асеновградчанин, да го наречем Жоро, почти повтори сценария. С разликата, че е наблягал предимно на сочните псувни и закани. С нож не разполагал, но за сметка на това солидно се напоил с ракия и към 17.30 ч. вече бил в приповдигнато и купонджийско настроение. Цял следобед обръщал чаша след чаша с брат си и съвсем предвидимо се стигнало до идеята за "волумето на макс". Музиката от уредбата гърмяла и кефът на Жоро бил пълен. За разлика от този на съседите му, за които виенето на родни попфолк икони по обед било равно на издевателство. Стигнало се дотам, че някой от тях уведомил за музикалния тормоз дежурния в РПУ-то. Пристигналият автопатрул преустановил на момента импровизираната бурна чалготека. На Жоро не само му се наложило да спре леещия се из въздуха пайнер-поток, но отнесъл и акт. Ядосаният попфолк фен пробвал да разбере кой, аджеба, е извикал униформените, но ударил на камък. Упоритият пияница събрал 2 и 2, дето се казва, и се самоубедил, че това не може да е никой друг, освен съседката му му леля Мара. Решен да й търси сметка, Жоро се запътил към къщата й. Нямал нож като предшественика си Васко, но в напора си за "справедливост" успял да докопа...дървена сопа. Размахал я крещейки пред слисаната комшийка с майсторството на трезва японска нинджа. Какви точно обиди е отнесла жената с будна гражданска съвест няма да споменаваме, но определено чула обвинения, че лека жена и че Жоровият гняв би се стоварил най-тежко в момента върху майка й. Вбесена от наглото поведение и с нищо не заслужени обвиненията, жената все пак успяла с помощта на сина си да изгони натрапника.
Наказанието, което Жоро отнесе, е глоба от 300 лева. Съдът счете, че макар стореното от него да е непристойна проява, която нарушава обществения ред, все пак по съществото си не представлява престъпление. Случилото се е определено като инцидентна проява, а и изтрезнялият вече Жоро се окопитил и осъзнал какви ги е надробил. Дори имал смелостта да се извини на нагрубените.
Натрупала се агресия само чака да бъде отключена. Най-лесно това става с няколко чаши високоградусни питиета. За съжаление никой вече не пие само от радост. Пие се предимно от мъка или от…сутринта. И се пие по много. Да му мисли този, който е най-близко…а обикновено това е някоя роднина. Или съсед. Кой ли е следващият, който ще го изпита на гърба си?
*Имената на всички участници в събитията са сменени.
