Евелина Папазова e pодена в Асеновград. От 1991 г. живее в Италия, където се занимава професионално с ориенталски танци. Дипломирана е като професионален преподавател в школата по Ориенталски танци "Centre Artistique Zaza Hassan" в Париж. От 2000 г. задълбочава своите познания, посещавайки мнoгoбройни семинари в Италия и много други страни. От 2002 г. учaства редовно в международния фестивал по ориенталски танци "Ahlan Wa Sahlan" в Кайро, където учи и усъвършенства своя стил с най-авторитетните майстори и хореографи в това изкуство като Заза Хасан, Фарида Фахми, Амир Тхалеб, Айда Нур, Мона ел Саид и др. Благодарение на многобройните и изяви на международната сцена, е смятана за една от най-престижните посланички на тази дисциплина, която за нея са перфектното сливане на тяло и душа. Макар над 20 г. животът й да е тясно свързан с Италия, сърцето на Евелина остава край бреговете на Чая. Случайно или не, но докато разговаряме за това колко обича приятелите си, съучениците си, града си, Родопите, край нас минава Мария Апостолова - любимата учителка на Евелина. Кани я да седне за минута, запознава ни: "Много, много я обичам! Тя ме е научила на толкова много в живота. Тя и Виолета Стамболийска - другата ми любима учителка! От едната взех артистичността, от другата любовта към танца."

След като се разбират, че скоро ще се видят, двете с г-жа Апостолова се разделят с прегръдка. Разговорът ни протича като нещо средно между официално интервю, дружеско бъбрене на кафе и размисли върху различни философски теми. А се виждаме за първи път...Спонтанност, очарование и талант - това е Евелина Папазова.

Как си, Евелина? Какъв е поводът да те видим отново тук?

В края на месец май, по покана на Христина Филипова (ръководител на денс формация "Косара"), проведох безплатни курсове по ориенталски танци за деца и възрастни във Военния клуб в Асеновград. Мога да кажа, че се очаровахме взаимно. Арабските танци ги заплениха, а аз бях щастлива от огромния интерес и ентусиазъм, който усетих и в малки, и в големи.

За кой път даваш уроци тук?

За първи. Всъщност идвала съм и друг път с тази цел, но сега получих съдействието на Общината, за което искам да им благодаря. Смятам да не спирам дотук, интересът, както ви казах е голям.

Да те върна във времето назад - как започна всичко?

Честно казано, моята мечта беше да стана актриса. Другарката, тогава, Апостолова, ме подготвяше как да рецитирам вдъхновено, как да не се притеснявам на сцена, как да предам емоцията си на публиката. Тук трябва да кажа, че имах невероятен афинитет към италианския. Не толкова към страната, а към самия език. Учих си го сама, слушах италианска музика, гледах италиански филми, само и само да имам досег с езика. И сега ще вметна, че при мен нещата, колкото и да изглеждат случайни, винаги следват някаква ужасно точна и логична линия на развитие. Та, както бях полудяла по италианския, така един ден излязохме с приятели на заведение, да се повеселим, да си поговорим и там...двама италианци! В превъзбудата си, че точно това е моментът, който не трябва да изпускам, хукнах да гоня единия от тях, за да го заговоря на италиански. Просто да се чуя как изричам думите: "Бона сера!" Е, изрекох ги, даже ме похвали човекът, каза, че говоря като италианка, а аз цъфтях от щастие! Станахме приятели в последствие. В крайна сметка това се оказа моят бъдещ съпруг, с когото сме заедно вече над 20 г. и имаме прекрасна дъщеря.

Не един път си казвала, че всъщност ориенталските танци са те намерили, а не ти тях?

Ами, така е. Записах се от любопитство в една школа във Ферара. По това време си седях у дома. Но тъй като съм деен човек, все си намирах нещо да правя, непрекъснато бях в движение, създавах си сама работа, оформях си идеи, почнах работа в златарско ателие...Един ден разбрах, че в града има курс по ориенталски танци. Отидох, записах се. Малко след това научих, че близо до Болоня има едно ориенталско заведение, където се танцува. Започнах да го посещавам често, като се престраших и да танцувам, естествено, като клиент. Веднъж обаче се случи така, че се наложи да заместя една от танцьорките. Точно тази вечер там беше един много известен арабски музикант. След като свърших да танцувам, той ме попита от колко години се занимавам с това. Отговорих му, че съм аматьор. Не ми повярва. Каза ми, че имам невероятен талант. Всъщност точно този човек и собствениците на ресторанта ми дадоха кураж и рамо да продължа, да не се отказвам и танцът да се превърне в мой живот. Никога не съм предполагала, че някога ще се занимавам професионално с това.

Ти си най-подходящият човек да ни каже каква е разликата между ориенталски танц и кючек?

Ох, какво да обяснявам. Не мога да се сърдя на тези, които ги смесват в съзнанието си. Самата аз преди време също мислих, че е едно и също. Постепенно обаче нещата се обърнаха. Оказа са нещо съвсем, съвсем различно от това, което съм си представяла. Това да кълчотиш телеса, просто ей така, и това да се пренасяш в приказния свят на арабските танци са две коренно различни неща. Тези танци са натоварени с традиция, с такъв финес, баланс, изпълнени са с живот и смисъл.

Изцяло женски ли са ориенталските танци?

О, не, поредното клише. Потърсете в youtube например Wael Mansour, Tito Seif, Amir Thaleb, Mohamed Shahine. Майстори! Ще видите за какво става дума и повече няма да помислите дори, че ориенталските танци са „женска“ работа. Това е само един пример. Ето на фестивала, който организирам този месец, ще видите невероятни мъже танцьори.

Всеки ли може да се научи да танцува?

Да. Не всеки ще стане майстор, но всеки може да се научи да се движи красиво и в унисон със собственото си усещане за тяло. Вие например - обръща се към мен - как бихте направили знак с ръка за "Чакай"?

Ами най-вероятно така (изпъвам ръка напред с вдигната към Евелина длан). Това би трябвало да е "Чакай".

Би трябвало да е и е. Само че тук при нас. В арабския танц означава "Стой на далеч от мен!4. Зa "Чакай" правиш ето този жест (повдига леко ръка събира плавно пръсти, извърта леко длан и постепенно я спуска надолу).

Красиво е. Разкажи малко повече за самите танци.

Аз представям египетски стил танц. След навлизането на войските на Наполеон в Египет интересът към този вид изкуство става огромен, дори танцьорките са били по-популярни от пирамидите. В началото танцът е бил нещо много аристократично и изящно, впоследствие движенията стават по-предизвикателни и провокативни. В един момент Египет решава, че този танц не е част от неговата култура. Тогава това изкуство бива забранено, танцьорките са изгонени и им е забранено да практикуват професията си. Не минава много време обаче и държавата разбира, че губи туристи заради танците. Тогава се създават специални закони, дори се създава религиозна полиция, която да следи танцьорките. По това време е имало чуждестранни кръчми, където най-често са се практикували такива танци. Впрочем, пъхането на пари в пазвата е наложено като идея от Запада. В арабския свят подобно нещо се смята за знак на неуважение.

Кога стават популярни те извън Египет?

През 1893 г. на изложение в Чикаго за първи път са поканени египетски танцьорки. Дотогава ориенталският танц е нямал наименование. Жените са представяли танца "беледи", което означава "мой роден". Не се знае дали поради сходство с произношението или нарочно, танцът бива наречен в Америка "бели денс", което преведено означава "танц на корема" и според мен е доста обидно име. Истинското наименование е "ракс шарки" т.е. ориенталски танци. С навлизането си в Америка той търпи коренна промяна и е далеч от истинската традицията. Хората мислят, че ориенталският танц е кючекът и че е нещо, което е едва ли не физическо изпитание, което е абсурдно. Египетският танц е хармония, той е елегантен. Аз съм виждала едри жени, които на пръв поглед изглеждат непривлекателни, но които чрез танца стават невероятно изящни и нежни.

Има ли символика в тези танци?

Не бих казала, че има някаква символика, както примерно при индийските танци, където буквално танца се преразказва чрез жестове. При арабския танц се набляга на изразителността на чувствата и емоциите, породени от музиката и текста. Центърът на египетския танц е тазът, това е частта на тялото, където се заражда животът. При арабите той се нарича креативен център и е на огромна почит в тяхната култура. Подборът на дрехите зависи от това кой от видовете танци ще бъде изпълняван. Навремето костюмите не са били като сега - пайетитите например въобще не са съществували, предполага се, че лъскавите елементи идват от Холивуд. Най-често се е танцувало с нормалното ежедневно облекло, дори са били с няколко ката дрехи.

Кои са основните стилове в ориенталските танци?

"Шаби" е т.нар. провинциален танц. "Беледи" е градският му еквивалент. Този стил музика сe сравняват с джаза и блуса, произлизащи от американските гетa. Става въпрос за сравнително новата, градска форма на Raqs Sharqi. В начaлото на века, по време на английското владение, голяма част от селското население се мести в големите градове и съответно води до появата на нови черти в музиката и танца. Това е най-интересният стил, от изследователска гледна точка, защото възниква най-късно. "Шарки" пък е танцът, считан за класически eгипетски стил. Характерен е с меките и плавни движения на ръцете, изразителността на лицето, сложни и елегантни стъпки и завъртания.

Организираш международен фестивал. Ще започне всеки момент в столицата, ще има участници от различни държави. Разкажи ни малко повече?

Да, казва се LAYALI BULGARIA и тази година ще бъде второто му издание. Ще се проведе от 6 до 8 юни в София. В рамките на събитието през деня ще се проведат общо 9 семинара по фолклорни и модерни танцови техники от Египет, Ливан и други държави от Близкия Изток. Обучението ще се осъществи от четирима световноизвестни и утвърдени преподаватели - Уаел Мансур от Египет, Жилина Карлано от САЩ, Пабло Акоста от Аржентина и от мен. Широката публика ще може да се запознае с близкоизточното изкуство на 6 и 7 юни, когато ще се проведат два спектакъла и конкурсна програма. В тях ще се включат десетки наши и международни артисти от Европа, САЩ, Южна Америка. Спектаклите и семинарите ще се състоят в хотел "Рамада". В рамките на събитието ще бъде отворен и базар, идващ директно от Кайро, от където ще могат да се закупят професионални дрехи и костюми, бижута, обувки и най-различни аксесоари. Участниците и гостите ще имат възможност да се потопят и запознаят с арабските класически и фолклорни танци, както и да задълбочат познанията си, свързани с арабската музика, ритми и култура.

Идеята на фестивала е да представи и разпространи по автентичен начин красотата, разнообразието и богатството на арабското музикално и танцово изкуство. Нашето желание е да засвидетелстваме заслуженото уважение към арабската култура и традиции и да покажем сериозно отношение и професионален подход в изучаването и преподаването на ориенталския танц. Целта ни е да допринесем за артистичното възраждане на този танц в България, да променим повърхностната представа и често неправилна интерпретация, като информираме и възпитаваме адекватно отношение към него.

Нелеко занимание, с което си се нагърбила. Желаем ти успех!

Въпросите зададе К.Нешева