Доктор Кент Брантли вероятно се е бил примирил със смъртта. Американецът се заразява с ебола в Либерия, където е част от международен екип за борба със смъртоносния вирус, и състоянието му рязко се влошава. Тогава получава експерименталното лекарство Zmapp, което е тествано само върху маймуни. То било приложено върху Брантли по изключение, тъй като американските здравни власти стигнали до заключението, че алтернатива няма и пациентът ще умре. Един час след като го приема, състоянието на доктора драматично се подобрява. Миналата събота той бе транспортиран до болница в Атланта и слезе сам от линейката.
Неговата колежка Нанси Райтбол, подобно на него заразена в Либерия и вече лекуваща се в Атланта, също е получила две дози от Zmapp и е реагирала положително, въпреки че ефектът не е като този при Брантли. Специалистите обаче подчертават, че не е ясно дали подобрението е в резултат на лечението, или двамата лекари са щели да оцелеят и без него.
Зад Zmapp стоят три компании, американското правителство и Канадската агенция по общественото здраве. Медикаментът дава някаква надежда за стотиците заболели в Западна Африка. Но истинското лекарство е друго. Причините за сегашната епидемия на континента са свързани по-скоро с особеностите на обхванатите от нея държави, както и с културата и традициите на местното население. Те помагат за разпространението на болестта, затрудняват провеждането на лечение и пречат на овладяването на заразата. Либерийският президент Елън Джонсън Сърлийф го формулира така: "Невежеството и бедността, както и дълбоките религиозни практики продължават да утежняват разпространението на болестта." Когато към тях се добави и хроничната липса на доверие към държавата, правителството и външния свят, коктейлът става смъртоносен.
Извън контрол
Това е най-сериозната епидемия от ебола досега с 932 смъртни случая от февруари насам, като Световната здравна организация (СЗО) вече предупреди, че ситуацията излиза извън контрол. Засега няма одобрено лекарство или ваксина, но болните имат по-голям шанс за оцеляване, ако потърсят медицинска помощ по-рано.
Болестта се нарича така, защото избухва близо до река Ебола в днешна ДР Конго през 1976 г. Тогава умират около 300 души. Най-скорошната епидемия е през 2000 г. в Уганда, когато жертвите са около 400. Трите основно засегнати в момента страни - Гвинея, Либерия и Сиера Леоне, се отнасят към заразата сериозно и изпратиха армиите си да съблюдават спазването на карантината в засегнатите градове и села и да ограничават свободното придвижване на хората. В Сиера Леоне и Либерия бе обявено извънредно положение, а границите бяха затворени или са под засилен контрол.
Помощ идва и отвън - Световната банка отпусна 200 млн. долара извънредно финансиране за страните, засегнати от ебола, а СЗО обяви план за координирани действия, възлизащ на 100 млн. долара. Тя обяви епидемията за глобална заплаха и свика среща на специалисти по медицинска етика, за да обсъдят одобряването на експериментално лечение.
Според експерти опасността от епидемия извън африканския континент е малка. "Рискът за Европа е много нисък. Най-застрашени са хората в Африка, които се грижат за болните, като например здравни служители и членове на семейството или онези, които пипат мъртвите тела по време на погребение", казва пред "Капитал" говорителят на СЗО Фадела Шаиб.