Страховете на Турция

Турция е подложена на кръстосан огън от критики заради бездействието си срещу "Ислямска държава". Нейната нерешителност е функция от вътрешни страхове и външни очаквания, пише в коментара си Баха Гюнгьор.

От безопасно разстояние наредените по границата със Сирия турски танкове наблюдават сраженията на територията на съседната държава. Светът очаква Турция да навлезе на сирийска територия и сама да сложи край на кръвопролитията в бастиона на кюрдите - град Кобани.

Никой обаче не си дава сметка какви последици може да има едно такова нахлуване в съседната държава. Трябва ли Турция да става окупационна сила в Сирия? Какви биха били последствията от контраофанзивата на терористичните милиции или на сирийския диктатор Асад в защита на собствената му територия? И няма ли да се опитат Русия и Иран да помогнат на Асад? Кой ще носи отговорността, ако пламъците на войната обхванат една след друга страните в региона, включително Израел?

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган отхвърля възможността за солова акция и настоява за съгласувани общи действия на антитерористичната коалиция под командването на САЩ. Зад това настояване обаче се крие и друга негова цел - паралелно с разгрома на "Ислямска държава" да бъде свален режимът на сирийския деспот. Ердоган няма да се откаже от това условие, понеже твърде много вече се е отдалечил от бившия си приятел Асад.

Турция трябва да предостави воeнните си бази

Ако е разбираема турската позиция относно започването на сухопътна офанзива, то за поведението на Анкара към кюрдите няма никакви извинения. От страх, че след освобождаването на Кобани турските и сирийските кюрди могат да се обединят в нещо като антитурска коалиция, Анкара пречи на кюрдите да преминават границата и по този начин подкопава борбата срещу "Ислямска държава".

Външните очаквания и страхът от възможно разпалване на борбата на войнстващите кюрди срещу турската държавна власт парализират правителството в Анкара. Турското ръководство пропусна редица възможности за сближаване с кюрдите и възстановяване на мира с тях, както предвиждаше да стане. Трийсет години след началото на борбата на Кюрдската работническа партия (ПКК) за създаване на независима кюрдска държава на турска територия, отнела живота на 40 хиляди души и прокудила милиони хора от родните им места, Анкара е изправена пред опасността от ново разпалване на конфликта.

С всеки изминал ден, в който Турция мисли най-вече за собствените си проблеми и отлага присъединяването си към антитерористичната коалиция, хаосът ще става все по-необозрим. Турция трябва да предостави военни бази на антитерористичната коалиция, за да може джихадистите да бъдат атакувани по-успешно от въздуха. В противен случай страната ще трябва да се прости с реномето си на надежден партньор на западния отбранителен съюз. При това цели 62 години след присъединяването си към НАТО.

Източник: Дойче веле

Източник: актуално

Facebook коментари

Коментари в сайта

Последни новини