Сензационно златно археологическо откритие в Южен Сакар направи екип археолози под ръководството на д-р Борислав Бориславов (СУ „Св. Климент Охридски") и докторант Надежда Иванова - зам. ръководител (НАИМ - БАН).
Разкопките са финансирани чрез Националният исторически музей от Министерство на културата, като сумата 22 000 лв. бе отпусната от резервите на Министерство на културата, лично от министър Стефан Данаилов, съобщи шефът на НИМ проф. Божидар Димитров.
Разкопките са проучвали могила в землището на с. Изворово, общ. Харманли.
Тя е с размери 31 м в диаметър и височина 2,9 м, като в резултат на цялостното й проучване са установени два етапа на натрупване.
Първият - през първата половина на II хил. пр. Хр. (средна бронзова епоха), а вторият - през II век след Хр. (римски период).
През бронзовата епоха е оформена площадка от чакъл и трамбована глина, върху която е изградено гробно съоръжение.
То представлява могила от кварцови камъни, с основа от глинеста пръст, с диаметър 8 м и височина 2 м.
В основата на съоръжението е извършено погребение с кремация. Останките са пренесени в богато украсен глинен съд и са разпръснати между камъните.
На същото ниво са открити изключително впечатляващи за тази епоха находки - златен накит, състоящ се от 320 мъниста: редуващи се малки сферични (2 мм) и големи с форма на ечемичени зърна (7 мм), с обща дължина 1,5 м, два златни предмета с форма на прешлени за вретено, със соларна украса, златна и сребърна плочка, свързани със сребърен нит, сребърна халка и бронзов нож с каменен брус.
Подобни златни находки с форма на ечемичени зърна има открити само на о-в Крит - гердан с 24 мъниста, нашите обаче са 15 пъти повече.
Д-р Бориславов предполага, че става въпрос за гроб на човек с най-високо обществено положение - владетел и върховен жрец.
Количеството и майсторската ювелирна изработка на предметите вероятно се дължат на факта, че през този район е минавал основен търговски път, свързващ Мала Азия, Балканите и Централна Европа.
Но находките може и да са дело на местна автохтонна култура. Сакар е мястото на една странна каменна култура - тази на долмените.
Надгробната могила запазва значението си като култово място, когато през II в. сл. Хр. около нея възниква селище.
Насипът е ограден с крепида (кръг от големи каменни блокове) с диаметър 22 м и е донатрупан с червена пръст и три пласта камъни, което е помогнало за съхраняването на ранната могила до наши дни.
Откритието е уникално не само за България и ще помогне за изясняването на един от най-слабо познатите периоди в историята на българските земи и Европейския континент.
Утре - вторник, на пресконференция в НИМ министър Данаилов лично ще представи находките.
Веднага след пресконференцията те ще бъдат изложени за посетителите на НИМ във витрина пред зала № 1.
Разкопките са финансирани чрез Националният исторически музей от Министерство на културата, като сумата 22 000 лв. бе отпусната от резервите на Министерство на културата, лично от министър Стефан Данаилов, съобщи шефът на НИМ проф. Божидар Димитров.
Разкопките са проучвали могила в землището на с. Изворово, общ. Харманли.
Тя е с размери 31 м в диаметър и височина 2,9 м, като в резултат на цялостното й проучване са установени два етапа на натрупване.
Първият - през първата половина на II хил. пр. Хр. (средна бронзова епоха), а вторият - през II век след Хр. (римски период).
През бронзовата епоха е оформена площадка от чакъл и трамбована глина, върху която е изградено гробно съоръжение.
То представлява могила от кварцови камъни, с основа от глинеста пръст, с диаметър 8 м и височина 2 м.
В основата на съоръжението е извършено погребение с кремация. Останките са пренесени в богато украсен глинен съд и са разпръснати между камъните.
На същото ниво са открити изключително впечатляващи за тази епоха находки - златен накит, състоящ се от 320 мъниста: редуващи се малки сферични (2 мм) и големи с форма на ечемичени зърна (7 мм), с обща дължина 1,5 м, два златни предмета с форма на прешлени за вретено, със соларна украса, златна и сребърна плочка, свързани със сребърен нит, сребърна халка и бронзов нож с каменен брус.
Подобни златни находки с форма на ечемичени зърна има открити само на о-в Крит - гердан с 24 мъниста, нашите обаче са 15 пъти повече.
Д-р Бориславов предполага, че става въпрос за гроб на човек с най-високо обществено положение - владетел и върховен жрец.
Количеството и майсторската ювелирна изработка на предметите вероятно се дължат на факта, че през този район е минавал основен търговски път, свързващ Мала Азия, Балканите и Централна Европа.
Но находките може и да са дело на местна автохтонна култура. Сакар е мястото на една странна каменна култура - тази на долмените.
Надгробната могила запазва значението си като култово място, когато през II в. сл. Хр. около нея възниква селище.
Насипът е ограден с крепида (кръг от големи каменни блокове) с диаметър 22 м и е донатрупан с червена пръст и три пласта камъни, което е помогнало за съхраняването на ранната могила до наши дни.
Откритието е уникално не само за България и ще помогне за изясняването на един от най-слабо познатите периоди в историята на българските земи и Европейския континент.
Утре - вторник, на пресконференция в НИМ министър Данаилов лично ще представи находките.
Веднага след пресконференцията те ще бъдат изложени за посетителите на НИМ във витрина пред зала № 1.
