Надеждата на българските централни и местни власти е създаденият в Гюмюрджина театър, след като бъде създаден, да се закрепи и задържи,  за да се оформи напълно като Беломорски български национален театър, в който да се играят преимуществено български пиеси. Тъй като за това са нужни средства, Борис Бързаков­ – Председател на Областния съд в  Гюмюрджина препоръчва на държавната власт да се притече на помощ, защото театърът е „културна нужда за Беломорието“, "често обикаля Беломорието и със своята сценична дейност докарва несравнима полза". Същият автор изразява надеждата, че министърът на просветата, познат на всички  като голям радетел за родната просвета и култура, ще оцени  културните и просветни усилия на този театър и ще го подпомогне за установяването му. Надеждата е, че и всички други, от които зависи даването на съответната помощ за театъра ще изпълнят своята част от необходимата работа за закрепването на театъра.

            Скоро Гюмюрджинският градски театър оправдава очакванията. Отзивите за изпълнението му при неговото турне в други градове в Беломорието, публикувани в статия на в-к „Тракия“ от януари 1943 г. са много положителни: Д. Щиплиев от Ксанти, в бр. 464 на в-к “Беломорска България” от 30 дек. 1942 г. съобщава, че театърът е изготвил четири пиеси и е тръгнал с тях из градовете на Беломорието „да се покаже и „проучи“ вкуса и настроенията на публиката…”. Признава, че „пада се на Гюмюржинския театър да има основателни претенции да послужи за основа на бъдещия Беломорски областен театър“. В предишния брой на същия вестник от Ксанти (брой 463) К. Кънчев пише: „Със своето трудолюбие и вдъхновение, идеализъм и постижения  Гюмюрджинският  градски театър е радост и гордост за Беломорието в стремежа да се догонват културните придобивки в старите предели на Отечеството“.

         След представените от Гюмюрджинския театър четири  представления в Сяр (сега гр. Серес, в Гърция)  редакцията на „Български юг“ в бр. 61 на вестника дава висока оценка на играта на 22-те представители на театъра: „За играта на артистите може да се кажат най-похвални думи, особено за по-младите изпълнители на централните женски и мъжки роли, чиято игра е скъсала със старата школа на дървените движения, техните естествени и динамични движения, е едно ценно постижение, последица от усилената работа на вещия режисьор г-н Никола Попов и на самите артисти. Всичките представления бяха добре посетени, а зрителите с бурни одобрения изпращаха тяхната игра“. 

Турнетата в Беломорската област продължават и през 1943 г. В раздел „Хроника“ на в-к „Тракия“ през април 1943 г. се съобщава, че предстои театърът да гостува в гр. Ксанти. Във връзка с това редакторът завършва с думите: „Ние сме сигурни, че предприетото турне на театъра ще има успех и на другите сцени на Беломорието.

 Във вестник „Тракия“ от декември 1943 г. се появява ново съобщение, от което става ясно, че артистите са се завърнали от своята поредна обиколка на Беломорието, по време на която са посетили градовете Дедеагач (сега Адрианополис), Ксанти, Кавала, Правище, Драма, Сяр (Серес) и Шапчи (сега всички в Гърция). Навсякъде са били приети радушно и представленията им са били масово посетени. Изнесени са били пиесите „Инга хан“, „Всичко се случва“ и „Меден месец“.  Имали са и трудности. Като например 17 километров преход пеша от Правище до Кавала, веднага след което е трябвало да изнесат вечерното представление.

Въз основа на направения преглед на проявите на Гюмюрджинския театър през периода 1942 – 1944 г. може да се каже, че българската общност в Гюмюрджина, както и държавната власт в София поставят много високо нуждата от интензивен културен живот в района. Тяхната нагласа е споделена и от артистите в България, които откликват с радост на призива за изграждане на театър към читалището в Гюмюрджина и там се създава театър с високо професионално ниво.

Колективът на театъра успява още в първия сезон да се утвърди и да спечели вниманието и симпатиите на българската общественост не само в Гюмюрджина, но и в цялата Беломорска област, където често изнася представления. Поради това, следващият сезон е с още по-добър състав и прояви. Представени са множество премиери и са изнесени много  представления и турнета. Постепенно обаче, през лятото на 1944 г.  проблемите се увеличават. Финансовата стабилност на театъра е разклатена. Намалява и отразяването на дейността на театъра в местната преса. Въпреки това, театърът продължава да съществува и през лятото на 1944 г.

  Гюмюрджинският общински театър допринася за издигането на културния живот на българската общност в Беломорието в периода на съществуването си. Следва предаването на Беломорието на Гърция, а с това  и закриването на Гюмюрджинския общински театър, който приключва дейността си с изтеглянето на българската администрация от Беломорието. Страницата, която вписва в културната история на българската държава театърът обаче, е достойна на уважение и дълготрайна памет.

Иванка Ангелова,

Държавен архив – Кърджали