Народната мъдрост помни и прилага от десетилетия стотици крилати фрази, като такива има за всеки повод – от тотален резил, през радост до здравословно състояние. Малцина обаче знаем произхода и историята на тези изрази и как са успели да пуснат корени в ежедневната ни реч.
Ето откъде идват най-популярните крилати фрази:
Изложи се като кифладжия
Историята на този израз датира от 16 век в Австрия. Един известен театрален комик се възмутил от майсторите на прочутите „Виенски кифли“, защото намалили грамажа, но вдигнали цената. На следващото си излизане на сцената на театъра на костюма му вместо копчета имало малки кифлички.
Това ядосало производителите и те го дали на съд. Съдията преценил, че действията на комика са обида и той трябвало да заплати солидна глоба или да лежи в затвора. Той не е бил достатъчно богат, за да плати и предпочел да изкара една седмица зад решетките.
Когато излязъл и дошло време за следващото представление бил попитан как е изкарал в затвора. „Не съм гладувал. Дъщерята на тъмничаря много ме хареса и тайно ми подаваше кифлички през ключалката на килията“, отвърнал той.
Кифладжиите се отказали да го съдят отново, но тяхната докачливост породила израза „излагат се като кифладжии“.
Къде зимуват раците
Изразът „ще ти покажат къде зимуват раците“ се възприема като заплаха, аналогична с „ще ти дам да разбереш“ и „ще те науча аз тебе“. Всъщност той идва от царска Русия.
През зимата помешчиците устройвали балове и приеми, на които „зимните“ раци се считали за деликатес. Гурманите твърдели, че раците са истински вкусни само през месеците, в чиито наименования се съдържа буквата „р“, т.е. от септември до април.
Да се търсят раци по дъното на често замръзнали реки и езера е неприятно преживяване и могат да докара най-малко тежка простуда. Затова да осигурят този деликатес пращали провинилите се крепостни селяни.
Практиката е била достатъчно често разпространена, за да влезе в езика като метафоричен израз – „ще видиш ти, къде зимуват раците“. Това е последно предупреждение за сурово наказание.
Оплачи се на арменския поп
Според една от най-разпространените легенди, става дума за арменски архиепископ, който бил много близък до султана. Той се застъпил за българи, заточени в Диарбекир и осъдени на смърт.
Според легендата, семействата им се обърнали за помощ към близкия до султана арменски архиепископ, а той помолил владетеля да освободи българите. Така те били помилвани.
А защо днес изразът „Оплачи се на арменския поп“ се счита за знак за безнадеждност и загубена кауза, а не за спасение и добър изход от ситуацията, не се знае.
Сульо и Пульо
Още от векове обществото се е деляло на класи, а класите са означавали качество. „Качествените хора“ се издигат нагоре, а онези, които остават долу, са некачествени, дъното на обществото, утайката.
Под утайка се разбира не толкова изпадналите извън закона. Утайката са бедните и социално слабите, ударените от съдбата. Сульо и Пульо се породили като израз в тази посока - Сульо е изсуленият, дрипавият.
Името му идва от суля се, падам, свличам се, хлъзгам се. Той е разпасания, дрехите му висят на парцали. Пульо е този, който се пули, защото не вижда. Сульо и Пульо означават буквално бедняк и слепец. Когато се каже, че са се събрали Сульо и Пульо, означава, че са дошли и най-низшите.
Куче марка
Изразът куче марка е широко познат и често употребяван в ежедневието. Той е свързан с картина, която през 1899 г. става емблема на една от водещите британски звукозаписни компании – The Gramophone Company.
На картината е изобразено куче, което, наклонило глава, седи до грамофон с фуния и слуша. Някога грамофони с тази марка са се продавали и у нас. Явно за нашите дядовци и баби английското име е било неразбираемо и труднопроизносимо, затова тези грамофони са придобили популярност просто като марка „Куче“.
Днес изразът куче марка се употребява като разговорно определение за стока с неизвестен произход и ниско качество.
Пращам за зелен хайвер
„Пращам за зелен хайвер“ се употребява в смисъл на „изпращам някого за нещо напразно“, „пращам го за нещо, което не съществува“, за измама. Както знаем хайверът е популярното наименование на яйцата на рибите, които при всички случаи не са зелени.
Според някои източници изразът има чисто български произход и се базира на наша приказка. В нея се разказва за жена, която имала любовник и искала да остане повече време насаме с него. Затова отпратила от къщи мъжа си като се престорила на много болна, а той трябвало да отиде да ѝ потърси единствения лек за заболяването ѝ - „зелен хайвер“.
Според повечето хора от тази приказка се е зародил въпросният израз и е започнал да се употребява в смисъл на нещо напразно, на подвеждане.
Треперят ти мартинките
“Mapтинĸитe” ca вид пyшĸи, ĸoитo дължaт имeтo cи нa тexния oтĸpивaтeл – швeйцapcĸият инжeнep Фpидpиx фoн Mapтини. C тaĸивa пyшĸи e билa въopъжeнa apмиятa нa Ocмaнcĸaтa импepия пpeз 70-тe гoдини нa 19 вeĸ.
Caмитe пyшĸи ce oтличaвaт c xapaĸтepния cи yдapниĸ и cлeд вpeмe cтaвaт извecтни cpeд бългapитe c нapoднoтo имe “мapтинĸи”. Изpaзът “Дa ти ce paзтpeпepят мapтинĸитe” ce изпoлзвa и пpeз бългapcĸитe ocвoбoдитeлни въcтaния, и пpeз Pycĸo-тypcĸaтa вoйнa.
Oзнaчaвa, чe нa тypцитe им ce paзтpeпepвaт “мapтинĸитe” (пyшĸитe), ĸoгaтo тpябвa дa ce бият.
Напи се като свиня
Свинете са податливи на алкохолизъм. При редица изследвания е установено, че тя е най-близо до човека спрямо реакцията към алкохола. Обаче в естествената си среда свинете нямат достъп до алкохол.
Тяхната среда е кочината, където се въргалят по цял ден в мръсотия и кал. Пияният, след като загуби контрол над себе си, също се въргаля често пъти в нечистотия.
Така че думата свинщина реално отбелязва поведение, което е свързано с липсата на задръжки и обществено неприлично държание, най-вече въргаляне.
Подмазваш се
Да се подмазваш на някого означава да му правиш комплименти и да се държиш добре с него, обикновено с да се облагодетелстваш или да поискаш услуга. Мнозина твърдят, че фразата произлиза от древна Индия, когато хората мятали малки топки масло ги по статуите на различни богове, когато ги молели за помощ.
Честито на патерици
Смята се, че този израз идва от българския обичай „Светец“. Той се чествал в далечното минало и бил посветен на стопанина на къщата, който, според вярванията, след смъртта си се превръщал в дух-покровител на дома и рода. С навлизането на християнството празникът станал известен като „Светец“.
Денят след празника пък се нарича „Патерица“ и се смята, че тогава светецът-покровител вече си е отишъл, но в дома е останала тоягата, с която се подпира. На този ден се прави скромна трапеза, а оттам идва и изразът „Честито на патерица!“.
И чеп за зеле на става от теб
Чеп идва от турски, значи клон и в народната традиция зелето расте на чеп. Зелето е зеленчук, на който само чепа не става за ядене. А това е най-неизползваемата и невкусна част. Оттам „чеп за зеле не става“ значи безполезен.