След закриването на училища и демографската криза, какво да очаква България в следващите десетилетия? Това се решава от мерките, които предприема правителството и по-специално МОН. Това се решава сега, ще даде резултат след поколение. И въпросът не е само в учителските заплати. Както всички заплати в страната ни те недостигат за достоен живот. Но е по-страшно да не достигат знания. Защото историята ни показва, че бедни, но образовани сме имали шанс и сме се справяли с големи кризи. Богати и неграмотни е примамлива перспектива само за много неграмотни хора и  тя не се е сбъдвала никога за дълго. А бедни и неуки е равносилно на самоунищожение.

През 2018 година ще се пенсионират над 4000 учители. а приемствеността в професията запада до степен в публичното пространство да се говори за липса на учители.

Ако производството на нещо в България закъса или родната продукция стане по-скъпа от вносната, предприемчиви люде внасят липсващата стока или суровина и печелят добре от това. Така, разбира се, ни превръщат от създатели в потребители, но оцеляваме, макар и не дотам с достойнство. България може да внася какво ли не, и всичко да внася, но единствено няма как да внесе учители... (засега сме преуспели само с износа на кадри).

Публикуваме без редакторска намеса позицията на Синдикат "Образование"

Процесът на отлив от учителската професия е съпътстван от други негативни процеси и ако те не се преодолеят, то интересът към учителството ще продължи да затихва. Държавната политиката за подготовка, мотивиране и задържане на младите хора като учители в образователната система кореспондира с реализирането им в професия, която е обществено оценена и правителствено приоритизирана. С огорчение можем да заявим, че това все още не е така, но и  може да се промени, макар и бавно, с добър план и стратегия на правителствено ниво, както и с целенасочено усилие за промяна на ценностната система на българското общество. Наложителна е и промяна на протоколите за комуникация между учители и родители, образователна система и медии.

Позитивното днес е, че все още криза за учители няма, макар и тази тенденция да нараства застрашително. Днес в България е налице безспорно криза на интереса към учителската професия. В противовес с нашата вековна традиция на респект към образованието, сегашната криза е свързана с неоправдан дефицит на доверие към педагогическата професия, липса на доверие към значителна част от образователните институции, които не са предпочитани от родителите и един тревожен процес на елитизиране на други, считани за специални и престижни, гарантиращи връзки и успех в живота за техните деца. 

Недостигът на преподаватели по някои специалности се компенсира с пенсионери, с неправоспособни учители или в образованието влизат учители, които остават такива за година или даже за по-малко. Този процес се приема необичайно спокойно, както от всички, работещи в образователната система, така и от родителите и техните организации. Това е индикатор за проблем в  политиката и то не само формален, а е тревожен феномен за деградация на отношението и респекта към образованието. Показателно е, че през 2018 година ще се пенсионират над 4000 учители, а желанието на младите по възраст учители не се е променило спрямо миналата година и е рамките на 1% от общия брой на учителите.

Ако ние като народ се примирим с усещането, че професията на учителя е лесна, достъпна и възможна с едногодишна преквалификация, това ще гарантира неизбежен упадък на образователната система. По думите на министър Вълчев, МОН обмисля да създаде

корпус от специално обучени учители,

които да бъдат  изпращани в райони с най-голям недостиг на педагози. Ведомството предвижда в края на тази или началото на следващата година да стартира Национална програма, чрез която хора, които не са учители, но желаят да преподават, да могат да влязат в училище и да бъдат подкрепени в рамките на една година да придобият педагогическа правоспособност. 

Оставайки глухи за идеята бъдещите учители да се подготвят за професията по „бърза писта“, само за няколко месеца, с предположението, че вероятно ще останат само няколко години в тази професия, ще гарантира още по-голям срив в образованието.

Недопустимо е подготовката на бъдещите педагогически специалисти, които имат мисията да превърнат детето в личност, да подготвят бъдещето на страната, да бъде в рамките на такъв кратък срок. Това навява спомени за ПУЦ, Рабфак и други, разгромяващи образованието, практики от социализма. Несериозно е и безотговорно даже да се предположи, че човек, изграждащ човеци, може само с кратък курс и едногодишна квалификация да бъде пълноценен и изпълни своята социална и професионална роля. Такава политика ще промени из основи представата и вековните традиции за тази важна и ценена в много държави професия. 

Положително е усилието на правителството и на МОН в лицето на министър Вълчев за увеличение на учителските заплати, но дори и при 2000 лева учителска заплата, това няма да доведе до привличане на  най-добрите учители и да ги задържи в образователните институции, ако не се преодолеят косвените причини за отблъскване от професията. Без промяна на комуникациите с родителите, комуникациите с обществените институции, без помощта на правителството в борбата с глобалните проблеми, професията на учителя няма да се възроди.

Сега, в ерата на обновяване на методиката и въвеждане на административна и методическа дигитализация, българският учител има най-голяма нужда не само от доверие, но и от опазване от неекспертни мнения и предложения от всички, които му партнират. Учителят има нужда и от методическа помощ, която да получава във връзка с бързите промени на нормативната уредба и породените от нея проблеми, от въвеждащи се нови предмети и от дигитализацията. 

И ако се опитаме да определим най-големите препятствия пред учителската професия, ще изтъкнем  и изведем пред скоби две основни: затруднената и неефективна комуникация на учителите с някои родители и техни организации; непосилната бумащина в системата. 

Синдикат „Образование“ не приема за устойчива политика формати за подготовка на учители – магистри, които кореспондират с по-къс срок от 5 години или 300 кредита. Ние толерираме формирането на Национална програма за квалификация и рехабилитация на учителите, което би повишило интереса към тази професия.