Обучението у нас: Възрастните не виждат смисъл, в активна възраст няма време, младите нямат пари

Работещите в България не трупат нови знания, а по дигитални умения страната ни е сред последните в Европейския съюз, констатира в доклад след одит за професионалното обучение на възрастни в периода от 1 януари 2017 г. до 31 декември 2019 г. Той е част от паралелен одит „Работна сила 2030“ в рамките на професионалната организация на европейските сметни палати - ЕВРОСАЙ. Негов координатор е Върховната одитна институция (ВОИ) на Държавата Израел. В него участват ВОИ на Италия, Финландия, Република Корея, Република Северна Македония и Европейската сметна палата.

Изводи

Сметната палата критикува министерствата на труда и социалната политика и на образованието, че не са действали достатъчно ефективно, за да стимулират ученето през целия живот, но отбелязва, че за да има качество и ефективност, и работодатели, и граждани трябва да разбират смисъла от това.

Че това не е така личи например по данните за дигиталните умения - ключови за работния процес, на възрастното население на фона на ЕС. През 2019 г. разликата в дигиталните умения на хората в градовете и тези в селата е 23 процентни пункта при средно 14 за Европа. Същата година сме предпоследни в ЕС по дял на населението от 25 до 64 г., участващо в образование и обучение. Това е близо 6 пъти под средното за ЕС, а спрямо водещите Швеция и Финландия - 15 до 17 пъти.

Под "дигитални умения" се разбира дейности, свързани с използването на интернет или софтуер от хора между 16 и 74 г. в областите информация, комуникация, решаване на проблеми, софтуерни умения.

Проблемът за качеството на труда се усложнява и заради застаряването на населението. НСИ прогнозира, че до 2080 г. то ще намалее с близо 30%, а над 65 г. ще са 29,4%. Световната банка прогнозира, че към 2050 г. България ще има най-бързо свиващото се население в трудоспособна възраст в света. Според НСИ то ще намалее на 2,74 милиона през 2080 г.

Към края на 2019 г. България не е имала напълно изградена система за прогнозиране на уменията, които ще са необходими на пазара на труда в бъдеще. Не е имало и обективна картина на специалностите с очакван недостиг.

Планираните обучения за възрастни с държавни и европейски средства са се увеличили от 2017 г. до 2019 г., но националната цел за 2020 г. за обучение на възрастни не е била постигната. Напредъкът за 12 г. е бил незначителен, 0,7 процентни пункта, което - пише СП - е индикатор за неефективност на действията по изпълнение на политиката.

Към края на 2019 г. хората на възраст над 50-годишна възраст нямат нагласа за учене през целия живот. Под 10% от тях се включват в курсове за повишаване на квалификацията и професионалната компетентност. Запознатостта с източниците на информация за тях също не е била висока.

Като цяло:

  • по-възрастните не виждат смисъл да учат;
  • хората в активна възраст са убедени, че няма време за това и че шефът не би проявил разбиране, нито би дал възможност;
  • младите пък казват: "Нямам пари". Допълнителна бариера за последните (до 24 г.) е липсата на визия за реализация.

В България обучението на работниците и служителите от работодателите е по-слабо развито към края на 2019 г. На практика такова се случва само в големите предприятия, установява СП.

Професионалното ориентиране пък се е осъществявало без единен стандарт и това, съответно, е водело до разлика в качеството, броя и видовете дейности.

Обученията за възрастни не са били използвани достатъчно ефективно като способ за промяна на характеристиките на работната сила и преодоляване на дисбаланса между търсенето и предлагането на пазара на труда.

През 2017-2019 г. са прилагани две системи за оценка на програми и проекти за държавно финансиране на активната политика на пазара на труда и за включване в Националния план за действие по заетостта, като от края на 2017 г. е предвидено преференциално финансиране на проекти и програми с планирани обучения по търсени на пазара на труда професии и специалности. Предприетите действия са стъпка в правилната посока, но съществуват още предизвикателства като:

  • въвеждане на допълнителни критерии за регионалните специфики и националните приоритети;
  • разширяване на обхвата и по отношение на обученията, финансирани със средства от европейските структурни и инвестиционни фондове.

Към края на 2019-а няма национална система за наблюдение на прехода от професионално образование към пазара на труда и към по-нататъшно обучение. Не се проследява реализацията на завършилите, както и на лицата след субсидирана заетост, а при проследяване на заетостта на преминалите обучения лица не се отчита доколко е свързана с придобитата квалификация. Всичко това ограничава възможностите за мониторинг и оценка на ефекта от извършваните обучения и ефективно планиране на обученията.

В страната не е изградена цялостна система за осигуряване на качеството на професионалното образование и обучение, като през периода 2017-2019 г. не е издадена и изискващата се със Закона за професионалното образование и обучение наредба за определяне на принципите, изискванията към институциите за усъвършенстване на процесите, показателите, както и условията и реда за измерване на постигнатото качество. От края на 2017 г. няма и държавен образователен стандарт за управление на качеството в системата на училищното образование, в резултат на което до октомври 2020 липсват нормативни изисквания за процесите за осигуряване на качеството на професионалното образование и обучение.

Сметната палата е дала 23 препоръки на социалния министър и 26 - на министъра на образованието и науката, които следва да бъдат изпълнени до края на 2022 г.

Източник: offnews

Facebook коментари

Коментари в сайта

Случаен виц

Последни новини