Обявиха победителите в тазгодишния конкурс за есе и рисунка "Наследник съм на Цар Иван Асен II", организиран от Народно читалище "Родолюбие".
Общият брой на участниците е 38, като те са на възраст между 8 г. и 19 г.
С оглед епидемичната обстановка, официално награждаване няма да се проведе.
Наградените есета са в две възрастови категории.
Категория V-VII клас:
Първо място - Петя Василева, ОУ "Отец Паисий", гр. Асеновград;
Второ място - Иванина Стоянова, ОУ "Отец Паисий", гр. Асеновград;
Трето място - Зорница Борисова, ОУ "Отец Паисий", гр. Асеновград.
Категория VIII-XII клас:
Първо място - Кирил Миланов, гр. Видин;
Второ място - Йоана Иванова, ПГ "Цар Иван Асен II", гр. Асеновград;
Трето място - Ангел Папалезов, с. Лозенец, обл. Бургас.
Класацията на рисунките е следната:
Първо място - Илиана Лилова, ОУ "Ангел Кънчев", гр. Асеновград;
Второ място - Стефан Калпаков, гр. Панагюрище;
Трето място си делят две рисунки - на Александър Стоянчев, гр. Бургас, и на Кристиян Стоянчев, гр. Бургас.
Наградите са осигурени от Народно читалище "Родолюбие" - грамоти и учебни пособия, според категориите.
"Наследник съм на цар Иван Асен II"
Цар Иван Асен II - българският владетел, чиито наследници сме ние, днешните българи. Владетел, съумял да укрепи българската държава; далновиден политик, който в името на българските интереси сключва брак по сметка. Успява да включи в нашите граници Белград и Браничево, Тракия и Македония, да осигури влияние над Епирското деспотство, Сърбия и Солунското кралство. Знакова остава в историята победата му при Клокотница, побеждавайки Епирското деспотство през 1230 г. Той е не само велик дипломат, пълководец на българската войска, но и владетел, успял да възстанови българската патриаршия през 1235 г. По време на неговото управление страната постига икономически и културен възход. И днес определяме тази личност за най-великия от българските царе. Възстановявайки българската патриаршия, българската православна църква укрепва своята самостоятелност и вече няма нужда от покровителството на римския папа. До края на своя живот - 1241 г., той остава верен на своята политика на блестящ пълководец, покровител на църкви и манастири, защитник на слабите.
Пиша всичко това в защита на тезата, че трябва да сме горди от това, че сме наследници на такъв умен, смел, добър и мъдър държавник. И ако от времето на цар Иван II - XIII век , до днес - XXI век са минали осем века, добродетелите, които той е притежавал, остават ценни и актуални и днес. Гордост за всеки народ е да има в историята си такъв владетел. От нас, днешните българи, се иска да носим гордо името си, да проявяваме смелост, мъдрост, храброст, грижа за слабите и бедните, да защитаваме българските граници , както той го е правил. Нашата задача е да пазим паметта за този велик българин, който и днес ни кара да се гордеем, когато споменем името му. За да се наречем негови наследници, е нужно всеки ден да се стремим поне малко да приличаме на него, т.е. да бъдем смели, решителни, да не униваме, а да се борим с ежедневните трудности и предизвикателства. Да не се отказваме да се борим, колкото и трудна да ни изглежда една ситуация. Винаги да се вглеждаме назад в историята и да черпим вдъхновения от живота и делото на цар Иван Асен II. И ако не успеем - поне да опитваме, защото успяват само смелите, знаейки, че са опитали.
Кирил Младенов Миланов
03.03.2003 г.
ППМГ „Екзарх Антим I“ гр. Видин
„Наследник съм на Цар Иван Асен II“
Всеки човек се интересува от своето минало, от своите корени. Как са живели нашите предци, кои територии са населявали, какви обичаи са имали, в какво са вярвали?
Древна и богата е историята на България. По българските земи са живели различни народи и всеки е оставил нещо след себе си. Във всички краища на родината ни има много археологически разкопки, сгради, предмети на бита, оръжия, сечива, монети, накити, произведения на изкуството и други източници, които се съхраняват в музеи и библиотеки. От тях черпим информация за славното ни минало. Важна информация ни дава и народното творчество – песни, приказки, предания, легенди, митове.
България – земя на велики царе, славни революционери и будители! Земя на герои!
Хан Аспарух, Хан Тервел, Хан Крум, Хан Омуртаг, Княз Борис, Цар Симеон Велики, Цар Петър, Цар Самуил, братята Асен и Петър, Цар Иван Асен Втори, Цар Иван Александър, Цар Иван Шишман, Цар Иван Срацимир - всички те са жертвали живота си за България и се гордея с тях!
Гордея се с това, че моят роден град Асеновград носи името на цар Иван Асен Втори. Един град, изграждащ историята си – наследник на великия цар Иван Асен Втори. На централно място има негов паметник. На негово име има също училище и улица.
България бележи възход по време на неговото управление. През 1218 г. той става цар. Успява да разбие Византийската войска, начело с владетеля й Теодор Комнин при днешното село Клокотница. Нарушеният договор от страна на византийския владетел той смело нанизва на своето копие.
По времето на управление на цар Иван Асен Втори, границите на България отново опират до три морета – Черно, Егейско и Адриатическо. Българският владетел започнал да сече златни монети. Големи грижи полагал и за духовността на българите. Подкрепял манастирите, църквата, книжовниците. На църковен събор българската църква била издигната отново в патриаршия. Благодарение на него и управлението му, България била могъща и уважавана държава.
Гордост и любов отново, и отново преливат в сърцето ми за това, че мога да се нарека наследник на цар Иван Асен Втори!
Асеновата крепост, която величествено се извисява на 2 километра от моя роден град, е наречена на него. Превземана е от кръстоносците по времето на Четвъртия кръстоносен поход. През 1231 г. цар Иван Асен Втори доукрепва стените й. Издълбаният в една скала на крепостта надпис свидетелства за това: „В лето 6739 (1231) индикт четвърти от бога въздигнатий цар Асен на българи, гърци и други страни постави Алекси Севаста и изгради този град.“ Изградена е върху каменен хълм с отвесни скали, за да охранява прехода към Бяло море.
И никак не е странно, че веднъж стъпил тук, сърце не ти дава да напуснеш. Като древен паметник на българите, тя се извисява героично, сякаш е на пост. През вечерта е осветена и вслушаш ли се внимателно, можеш да чуеш стоновете и вековните мъки на героичните ни владетели и загиналите българи. Историята ни пренася отвъд времето, за да чуем звъна на копия и мечове. Асеновата крепост е символ на свобода и достоен живот. Сърцата ни забиват от гордост, че сме българи. Че живеем свободно и щастливо.
Гордея се, че съм родена и живея в Асеновград. Щастлива съм, когато вървя по пътя към Асеновата крепост и вдишвам аромата на първия цъфнал люляк. Любувам се на шума на Чая и отправям поглед към застаналата като стража Асенова крепост. Заобиколена от тайнствеността на това свято място, аз се чувствам нищожно малка, но едновременно с това и горда, защото в жилите ми тече кръвта на смелите и войнствени прабългари, на задружните славяни, а може би и още нещо!
Богата е земята ни! Богата е историята на моя роден град! Богата мога да се нарека и аз, защото съм наследник на цар Иван Асен Втори.
Длъжна съм да съхраня това богатство! Всичко това е България, независимо в коя част от нея ти живееш.
Петя Мирославова Василева
7б клас
13 години
Адрес - 4230 Асеновград, обл. Пловдив ,
ОУ „Отец Паисий“, Асеновград, ул.“Христо Ботев „ №9,
