В днешния си брой в. "Файненшъл таймс“ публикува материал по темата за съкращаването на газовите доставки от Русия през най-големия газопровод до Германия "Северен поток-1". "Газпром" заяви, че от утре започва да намалява потоците през газопреносната мрежа наполовина, до едва 20 процента от капацитета ѝ, след като по-рано намали газоподаването до 40 процента, припомня изданието. Европейските политици осъдиха тези действия на Москва и я обвиниха, че използва газа като оръжие.
"Файненшъл таймс“ отбелязва, че решението на руската компания е обявено в момент, в който увереността на германския бизнес е достигнала най-ниската си точка за последните две години, което е поредният знак, че най-голямата европейска икономика е стигнала до ръба на рецесията.
Изданието се позовава на данните от социологическо проучване на мюнхенския икономически институт "Ифо", които сочат, че компаниите в Германия са обзети от по-мрачни настроения по отношение на сегашното си състояние и перспективите си за бъдещето.
Въпреки че по думите на "Газпром", причината за орязването на газовите доставки е свързана с проблем с турбините, говорител на германското министерство на икономиката заяви, че "няма техническа причина" за това.
Европейските столици ще интерпретират действията на руската компания като ответна мярка за санкциите, които Западът наложи срещу Русия след нахлуването ѝ в Украйна.
Британският вестник "Гардиън" поставя акцент върху това, че съобщението на "Газпром" бе оповестено в момент, в който се води спор между страните членки на ЕС относно плана за редуцирането на потреблението на газ с 15 процента, с цел предотвратяване на кризата през задаващата се зима, ако Кремъл завърти кранчето за Европа. Аргументът за предложената мярка е, че ако Европа сега използва по-малко газ, това ще ѝ позволи да натрупа резерви за зимата.
Миналата седмица се проведе среща на министрите на енергетиката от 27-те страни членки в Брюксел, като някои лидери от блока се надяваха, че планът за икономиите ще получи одобрение, припомня изданието. Вместо това се чуха възражения на редица държави от всички краища на Стария континент, начело с Испания и Португалия, които са сравнително изолирани от европейската газопреносна мрежа, посочва още изданието.
Според опонентите на предложението съкращаването на потреблението е съобразено с нуждите на Германия, която се изправя пред необходимостта от нормиране на потреблението си на газ, тъй като се опитва да се освободи от продължаващата от десетилетия зависимост от руския газ. "Гардиън" посочва, че дебатът в Брюксел е прозвучал като ехо от острите спорове отпреди 10 години върху кризата в еврозоната, които се разразиха по отношение на теми като спасителните програми, дълговете и вината за тях, а южноевропейските страни са заявили, че гражданите им не трябва да правят жертви заради политиките на други държави.
В днешния си брой сп. "Шпигел" цитира германския министър на икономиката Роберт Хабек, който вчера заяви пред телевизия ARD, че страната се намира в сериозна ситуация, която изисква намаляване на потреблението на газ. Според него Германия трябва да се обедини и да заяви: "Да, Путин има газ, но ние имаме сила“.
Путин се надява, че болката, причинена от газовата криза, ще накара страните, подкрепящи Украйна, да се почувстват уморени от войната, казва Лиъм Денинг от агенция "Блумбърг" в коментар, публикуван във в. "Вашингтон пост". Русия може да се изправя пред най-голямата си рецесия от 1994 г. насам, но руският президент вероятно няма скоро да плати каквато и да е политическа цена за това. От друга страна в Европа правителствата трябва да търсят баланс между необходимостта от това да победят Русия и да удовлетворят исканията на избирателите си.
В това отношение Путин може би е окуражен от последните събития. Във Великобритания консерваторите са се заели да изберат наследник на Борис Джонсън, след като той обяви, че се оттегля от премиерския пост. Френският президент Еманюел Макрон миналия месец изгуби парламентарното си мнозинство, след големите успехи на крайнолевите и крайнодесните парти. В САЩ управляващите демократи вероятно ги чакат големи загуби на предстоящите през ноември междинни избори, пише Денинг.
Въпреки че всеки от тези случаи има своя специфика, увеличаването на цени на горивата, предизвикано от войната в Украйна, което изостря съществуващото отпреди икономическо напрежение след пандемията, със сигурност оказва допълнително влияние върху всеки един от тези политически процеси. Скокът на цените на енергията води до удар срещу политически кариери, какъвто например беше сблъсъкът на Макрон с „жълтите жилетки“ или спадът на одобрението за Джо Байдън, отразен в социологическите проучвания. Освен това поскъпването на енергията разколебава дневния ред на зелената енергия заради задаващата се висока инфлация, заключава американският журналист.
