Защо дезинформацията печели в социалните мрежи

Хората, които разпространяват пропаганда, имат предимство, защото те правят първо впечатление, което трудно може да се преодолее или забрави. Това каза норвежкият експерт Ведат Сенвичар от организацията „Норсенсус Медиафорум“ по време на онлайн дискусията „Социалните мрежи и полярните мнения в ерата на дезинформацията“.

Според него „правилната информация“ винаги би имала второстепенна роля, защото се появява след фалшивата новина. Сенвичар коментира, че един от начините за справяне с пропагандата е противопоставяне на ефектите от нея. „Вместо да се фокусираме върху фалшивите новини, ние трябва да се опитваме да променим поведението, нагласите на хората с наш наратив. И така, ние повлияваме и запълваме празнини, които са налице от когнитивната предубеденост. Създаваме собствен наратив, като се противопоставяме на целта на фалшивите новини и на дезинформацията без да отхвърляме самата фалшива информация. Така ние създаваме доста положителна нагласа“, каза той и допълни, че потокът на информация не трябва да е насочен срещу източника на фалшиви новини.

Ведат Сенвичар посочи, че един от факторите, свързани с разпространението на дезинформация, са социалните групи, които предразполагат към конформизъм. „Повечето от нас смятат, че не следват стадото, че са уникални и т.н. Но именно склонността ни за потвърждаване ни води към подобно поведение. Понякога, когато видим даден пост в социалните медии, който не харесваме, премахваме човека. Това не е въпрос на образование. По-скоро това зависи от начина, по който работи мозъкът ни, от нашата биология“, коментира норвежецът по време на дискусията. Той изрази мнение, че социалните медии са структурирани така, че умножават този социален конформизъм.

Начинът, по който хората приемат информация, също е проблем, според Сенвичар. „Нашият мозък винаги търси „кратък път“, вместо повече усилие. Мозъкът не иска да харчи твърде много енергия. Много често виждаме истории, които мозъкът ни обработва, но не успяваме да прилагаме разсъждения и преценка, защото вече мързеливият мозък е доста селективен и прекарва повече време за неща, които по някакъв начин не са полезни. Но тази мързеливост, комбинирана с други когнитивни проблеми, прави картинката много сложна и ни прави доверчиви“, каза експертът. Според него пренасищането с информация също води потребителите към по-опростени решения, при които детайлите се пренебрегват, а способността да са критични намалява. 

Ведат Сенвичар е проектен ръководител в норвежката неправителствена организация „Норсенсус Медиафорум“. Той координира международни проекти в областта на медийната грамотност и овластяването чрез медиите, както и в областта на комуникациите в гражданския сектор и изграждане на капацитет в дигиталната сфера. 

Дискусията „Социалните мрежи и полярните мнения в ерата на дезинформацията” е част от проекта „Наука и  журналистика:  заедно срещу  инфодемията“, който стартира през октомври 2021 г. и предвижда серия от обучения и съвместна работа по проверка на фактите. Той се изпълнява с финансова подкрепа, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство (ЕИП). Организациите, които работят заедно по него, са Асоциацията на европейските журналисти – България (АЕЖ – България), „Норсенсус Медиафорум“ от Норвегия, Тракийският университет, Центърът по растителна системна биология и биотехнология (ЦРСББ) и Асоциацията за кариерно развитие и обучение (АКРО).

Източник: БТА

Видеа по темата

Facebook коментари

Коментари в сайта

Трябва да сте регистриран потребител за да можете да коментирате. Правилата - тук.
Последни новини