Опасен ли е глифозатът: Защо оценките са различни

Глифозатът се използва в селското стопанство за борба с плевелите - въпреки риска, който навярно представлява за хората и природата. Експерти настояват за преосмисляне, но оценките за този хербицид са твърде различни.

През 2015 година Международната агенция за изследване на рака (МАИР) към Световната здравна организация (СЗО) стигна до извода, че глифозатът може да причинява рак. Именно заради предполагаемото канцерогенно действие на препарата за растителна защита неговата употреба е много оспорвана, а общественият и политически дебат по темата са изключително разгорещени.

Други организации и институции обаче не споделят оценката на МАИР, пише АРД. Сред тях са например германският Институт за оценка на риска (ФИОР) и Европейската агенция по безопасност на храните (EАБХ), уточнява изданието.

Причината за различните оценки

Една от причините за тези различни становища е, че - за разлика от другите органи - МАИР разглежда не само активната съставка глифозат, но и другите вещества, които се добавят към него в някои продукти. Някои от тези опасни вещества вече са забранени в ЕС. Освен това от въпросната агенция не са взели под внимание количеството, при което дадено вещество може да бъде канцерогенно, а само са оценили дали дадено вещество може като цяло да причини рак – без значение от дозата.

„В резултат на повторната оценка не бяха установени рискове за здравето“, пише говорител на германския орган за оценка на токсикологичната обстановка, цитиран от АРД. А Европейската агенция по химикалите (EАХ) стигна до заключението, че класифицирането на глифозата като канцерогенен не е оправдано. Същото казват и от ЕАБХ и ФИОР, допълва германското издание.

Токсикологичните референтни стойности зависят от телесното тегло: дневен прием от 0,5 милиграма на килограм телесно тегло се счита за приемлив. Това означава, че такова количество глифозат може да се приема ежедневно по време на целия живот, без това да представлява значителен риск за здравето. Опасната референтна доза е с приблизителна стойност 1,5 милиграма на килограм телесно тегло. Следователно тази доза може да бъде приемана само за кратък период от време без сериозен риск от увреждане на здравето, обяснява АРД.

Максимални нива и изключения

Съществуват максимално допустими количества за остатъчни вещества. Има и изключения, при които максимално допустимите количества от остатъчни вещества могат да бъдат и по-високи в някои храни, например при картофите (0,5 мг/кг) и соевите зърна (20 мг/кг). За възрастен човек с тегло 60 килограма това отговаря на приемливо дневно количество от 1,5 кг. соя или 6 кг. картофи.

„Ако максимално допустимото количество от остатъчни вещества е превишено, това не означава, че има риск за здравето, тъй като разликата до токсикологичните референтни стойности обикновено е много голяма“, казват от Федералния институт за оценка на риска.

Въпреки че глифозатът въздейства пряко само върху растителните организми и бактериите, той може да окаже влияние и върху хората и животните - особено в червата. „Чревната флора също се състои от бактерии, на които глифозатът пречи да произвеждат определени аминокиселини." Това може да доведе до нарушаване на чревната флора и например до атака срещу имунната система на човека, казва Кристоф Шеферс от Института „Фраунхофер“ по молекулярна биология и приложна екология, цитиран от германската обществена медия.

Използването на глифозат е намаляло значително след 2007 г.

Продуктите, съдържащи активната съставка глифозат, вече са забранени в частни градини и на обществени места като паркове и спортни площадки. Също така има обща забрана за използването му в екологично чувствителни зони, например в природни резервати. Употребата на глифозат в селското стопанство също е по-строго регламентирано. Така например е забранено третирането на обработваемите площи с глифозат непосредствено преди прибирането на реколтата. Освен това, в случай на широкомащабно използване на препарата, трябва да се спазва определен минимален интервал преди следващото пръскане с хербицида.

В сравнение с първото десетилетие на новото хилядолетие търсенето на глифозат в Германия рязко е намаляло: ако през цялата 2007 г. са били продадени общо 7 608 тона, през 2022 г. това количество е спаднало до под 4 000 тона. През последните години обаче продажбите остават относително стабилни, без да е регистриран нов спад, отбелязва АРД.

Остатъците не са непременно вредни за здравето

Тема на общия дебат са и редица въпроси, свързани с остатъчните стойности от глифозат. Така например се твърдеше, че остатъци от глифозат могат да бъдат открити дори в майчиното мляко. Според Федералния институт за оценка на риска обаче това не е вярно и не могат да се очакват някакви негативни последици за здравето.

И на още нещо важно обръщат внимание експертите: дори и в някои храни да бъдат открити остатъци от глифозат, това съвсем не означава пряк риск за здравето. В Германия например преди време в медиите се вдигна голям шум около остатъци от глифозат, открити в бира. Според ФИОР обаче тези количества са били твърде малки, за да са наистина опасни. Дори при най-високо съдържание на глифозат в бирата (30 микрограма на литър) един възрастен човек с тегло 60 килограма би трябвало да изпие 1000 литра бира за един ден, за да погълне количество глифозат, което би представлявало риск за здравето му, научаваме още от публикацията на АРД.

Липсват алтернативи

Кристоф Шеферс от Института Фраунхофер за молекулярна биология и приложна екология засега не вижда по-добри химически алтернативи на глифозата. „Механизмите на действие на другите пестициди са насочени в друга посока, поради което са значително по-токсични за хора и животни“, е категоричен той.

Освен това не бива да допускаме грешката да забраняваме вещества, за които поне знаем добре как действат, само за да ги заменим с други агенти, чиито опасности са неизвестни, посочва още експертът, цитиран от АРД.

 

Източник: http://www.dw.com

Видеа по темата

Facebook коментари

Коментари в сайта

Трябва да сте регистриран потребител за да можете да коментирате. Правилата - тук.
Последни новини