Европарламентът сложи венеца, какво става с несвършената работа

Европейският парламент постави венеца на деветото си издание, приемайки в началото на април доскоро изглеждащия безнадежден законодателен пакет за миграцията и убежището.


Тази планина от регламенти и директиви престоя почти 10 години по рафтове и чекмеджета. Десетина евродепутати, докладчици по различните части на пакета в този парламент, още толкова в предишния, и поне два пъти по толкова председателства на Съвета бяха нужни да се преборят с ревизията на европейската миграционна политика, постигайки съгласие по окончателните текстове на новото законодателство.


Притиснати от засилващото се недоволство на европейските граждани от незаконната миграция, от две войни по границите й и с неясно развитие при най-близкия й съюзник отвъд Атлантика, Европа се изправя пред драматични избори за Европейски парламент през юни.

 

Пактът за миграцията и убежището може да беше най-чудотворното постижение, когато малцина се надяваха, че това е възможно, този парламент обаче ще остане в историята и с приемането на амбициозния законодателен проект на Урсула фон дер Лайен за Европейски зелен пакт, който да преобрази Европа до края на десетилетието и да я направи зелена до средата на века.


Мега законодателството, състоящо се от 15 променени или нови директиви и регламенти и десетки съпътстващи актове, беше прието за по-малко от четири години, при това дори с най-спорните нововъведения за въглеродно неутрални домове, електрически автомобили, за самолети, летящи с биогорива и кораби, зареждащи се с ток. Въпреки, че повечето работа е отхвърлена, за гласуване останаха още закони, за които не стигна времето.
Каква работа свършиха депутатите


Депутатите се разпуснаха на 25 април за изборите след няколко пленарни седмици с десетки часове монотонно гласуване. Въпреки това несвършена работа остана и тя ще има различна съдба не само според етапа на приемане, до който е стигнала, но и според резултата на изборите на 6-9 юни.
За петте си години по данни към началото на април европарламентът е приел 370 законодателни акта и оставя 216, по които работата не е приключена.


Ефективността на деветия парламент е с 14% по-ниска от тази на предходния, но депутатите имат извинение, особено по време на пандемичните затваряния, когато пленарните сесии и работата по комисии беше невъзможна и парламентът трябваше в движение да се пренастройва към дистанционни режими и електронни формати. Тази задача при различното ниво на осигуряване на интернет и при индивидуалните възможности за боравене с технологиите, създаде проблеми, но роди и легенди, достойни да бъдат описани в мемоари.

Около 400 законодателни акта са приети от евродепуттите за петгодишния им мандат и около 100 досиета остават „висящи“, без приключена процедура за приемане

Отиващият си парламент оставя по-малко несвършена работа на следващите депутати - почти два пъти по-малко, отколкото сам получи в наследство от предшественика си.


Какво става с недовършената работа


Според официалната статистика депутатите от деветия Европейски парламент не са приключили около 120 законодателни досиета, намалявайки наполовина купчината недовършена работа чрез маратонско гласуване в последната пленарна сесия, на която те приеха окончателно 89 нови директиви и регламенти. Те сега отиват в Съвета за окончателно гласуване, след което „Официалният вестник на ЕС“ ще има доста работа да ги публикува.

Насочването за гласуване (обикновено по поправки), давано от водещ или старши евродепутат към неговите колеги от парламентарната група, е практика, взаимствана в Народното събрание именно от Европейския парламент

Юридически всички законодателни файлове, по които парламентът не е успял да приключи законовата процедура за приемане, се обезсилват, но новоизбраният парламент може да реши да даде „втори шанс“ на някои от тях.


„Оптимистичните досиета"


Най-светло изглежда бъдещето на 97 от директивите и регулациите, които през последните месеци бяха преговаряни със скорост, единствено възможни с цената на големи компромиси. По тях беше постигнато политическо съгласие между съзаконодателите и те очакват окончателно гласуване.


Такива са забраната на металните пломби с живак, етикетите на торовете, разследването на морски инциденти, правила за листване на фондовите борси и др.


Впечатляващо е, че последните три договорени директиви и регламенти - за огнестрелните оръжия, за европейското здравно пространство и за безмитния внос от Украйна, за които съгласие беше постигнато след крайния срок, който институциите си дадоха - 15 март, парламентът успя да приеме окончателно на последната си сесия.


„Сигурните файлове"


Две категории законодателство имат най-добри шансове да бъдат довършени след изборите. Това са директивите и регламентите, чието съдържание е политически договорено, макар да не са минали за второ четене в пленарна пленарна зала и тези, които са гласувани в парламента само на първо четене (52).


Според европейското законодателство всички предложения, гласувани на първо или на второ четене остават правно валидни и за следващия парламент.
През октомври новоизбраните депутати ще се върнат към списъка, за да решат дали започнат преговори за окончателното им приемане със Съвета или те ще бъдат изоставени. От досегашната практика изглежда ще бъде избрана първата възможност, но оцеляването на конкретни текстове ще зависи от политическата конфигурация на новия парламент и от наличието на политическа воля да се продължи в същата посока.


Някои твърде спорни досиета като това за новите геномни техники при растенията например беше „допълнително подсигурено“ в последния момент, за да се гарантира, че то остава „живо“. Страните членки не успяха да се договорят за обща позиция и преговорите по него не можаха да започнат, въпреки, че Европарламентът беше готов. За да не пропадне, в предпоследния си ден евродепутатите го гласуваха на първо четене и така правно то може да бъде прехвърлено към техните наследници.


По файловете, които получат одобрение, работата ще продължи от там, до където са стигнали предишните депутати.
След актовете с най-голяма готовност са новите правила за шофьорските книжки и изпитите за правоспособност, новото законодателство за хранителните и текстилните отпадъци и това за микропластмасите, цифровото евро и създаването на европейска митническа агенция, фиксирането на срокове за извършване на междуфирмени плащания.


Парламентът вече има позиция по тях, но тепърва предстоят преговори със страните членки.


Подобна вероятно ще е и съдбата на законопроектите, по които е приключила работата в парламентарните комисии и те очакват ред за гласуване в пленарна зала. Ако парламентът реши, да ги продължи, новите депутати ще ги договорят.


Обречени на архивиране


Не така ясна е съдбата на около 120 проекта за ново европейско законодателство, като около 100 от тях изглеждат обречени на архивиране. Някои са твърде спорни, други - просто закъснели, тъй като Европейската комисия продължи да законодателства до началото на годината, въпреки, че беше ясно, че на парламентът му остават броени месеци работа.

Електронната система се използва при поименно гласуване, обикновено на текстове, по които няма ясно мнозинство и трябва да се преброи съотношението на силите, при някои случаи от правилника и по ключови въпроси, за които е важно всеки депутат да застане с името си зад определена позиция

 

Предвид дадените заявки от Урсула фон дер Лайен, че ще акцентира върху сигурността и отбраната, ако получи втори мандат начело на Европейската комисия, тя вероятно ще трябва да внесе отново програмата за европейска отбранителна индустрия. Комисията я предложи през март - твърде късно дори да бъде разгледана от този парламент и тя няма да бъде прехвърлена автоматично към следващия.
Подобно е положението и с идеята да се въведат допълнителни климатични цели за 2040 г., така че да се гарантира, че Европа ще постигне климатичната неутралност, както е планирала - до средата на века.


Парламентът успя да започне работа по тях, след като законодателното предложение беше внесено в средата февруари.


Към края на април в Европейския парламент има внесени 48 законодателни акта, по които работата е в подготвителна фаза, седем, които още не са влезли за разглеждане в парламентарни комисии. По 52 акта парламентът и съветът не са успели да започнат или приключат преговорите, останалите са още в парламентарните комисии. За тях е по-вероятно да се превърнат в законодателен брак, както и всички неразгледаните петици, граждански инициативи и други незаконодателни текстове, които се обезсилват с края на мандата на този парламент без право на прехвърляне.


Когато му дойде времето


Сред законодателните предложения, които настоящият парламент завещава на бъдещия е и решението за отмяната на лятното часово време.


Този файл настоящият парламент получи от предходния, но така и не го придвижи, въпреки, че депутатите приеха няколко резолюции, в които настояват да се спре местенето на часовниците два пъти годишно. Причината е че шеста година европейските държави не могат да се обединят около едно мнение и да започнат преговори с парламента.


Смяната на часовото време е най-известният блокиран в Съвета акт, но не най-дълго прашасващият. Тази слава има предложението за модернизиране на координацията на социалноосигурителните системи между страните членки, уреждащо нови срокове за получаване на обезщетения за безработица и за дългосрочни грижи при работа в друга държава. Той чака от 2016 г. - отпреди два европейски избори време.

 

Източник: dnevnik.bg

Видеа по темата

Facebook коментари

Коментари в сайта

Трябва да сте регистриран потребител за да можете да коментирате. Правилата - тук.
Последни новини