Това се случва след многохилядни протести в редица населени места в България и чужбина

Правителството с министър-председател Росен Желязков обяви, че подава оставка. Това съобщиха от Съвета за съвместно управление.

„Нашата коалиция се събра и обсъди предизвикателствата, пред които сме изправени и решенията, които трябва да вземем. Нямаме съмнение, че на предстоящия вот на недоверие правителството ще получи подкрепа. Но за нас решенията на НС имат смисъл, когато изразяват волята на суверена. Желанието ни е да бъдем на нивото на това, което очаква обществото. В момента, както Конституцията повелява, властта произтича от гласа на народа. Чуваме гласа на гражданите, протестиращи срещу управлението. За оставката глас надигнаха млади, стари, хора от различни етноси. Подкрепяме гражданската енергия, поощряваме я. Кабинетът е създаден от разнородни партии, обединени по европейски път. България да бъде част от държавите, които изградиха най-стабилния съюз - ЕС. Постигнахме еврозоната и макроикономическа стабилност, достигнахме небивал ръст на приходите. Ще изпълним бюджетната рамка за 2026 г. План-сметката, която предложихме, беше на социалната защита и увеличаване на покупателната способност на гражданите. Това сякаш не можа да бъде докрай обяснено или опонентите ни не успяха да го разберат. Протестът беше срещу самонадеяност и арогантност, за начина, по който ценностите на демокрацията се изпълняват. Затова правителството подаде оставка“, каза Желязков.

Според него протестът трябва да излъчи своите лидери, а те - своите виждания за управлението в прехода към евро. „Трябва да има гаранции за това преди гласуването на бюджета иначе ще се наложи да внесен удължителен закон“, допълни премиерът.

Парламентът гласува шестия вот на недоверие срещу кабинета „Желязков”

Оставката идва след внесени шест вота на недоверие от страна на опозицията и многохилядни протести в редица населени места в България и чужбина. Демонстрациите започнаха като израз на недоволство срещу параметрите на първия бюджет в евро - този за 2026 година, но прераснаха в масово негодувание срещу управляващите. 

От „Има такъв народ“ също коментираха оставката.

„Гражданите искаха правителство на всяка цена, за да има стабилност. Имахме две опции - да отидем на бързи избори или да направим необходимите компромиси. Избрахме второто и постигнахме исторически успехи - еврозоната, Шенген и отстояване на националния интерес за Северна Македония. Но след като площадите пак бяха изпълнени, бяхме задължени да се вслушаме в гласа на народа. Бащите на хаоса са Асен Василев, Костадин Костадинов, Радостин Василев. Те ще се опитат България да влезе неподготвено в еврозоната. Ефектът вероятно ще оценим и по джоба си. Въпросните политически лидери искаха хаос. Промяната трябва да дойде чрез демократични избори. Ние взехме правилното решение сега“, заяви депутатът Станислав Балабанов. 

Тошко Йорданов посочи, че обществото трябва да носи последствията от решенията си. „Не е отговорността на партиите в коалицията, че няма правителство. На много синдикати и работодатели ще им се плаче за този бюджет. Съзнателно предизвикания хаос води до хаос във всички нива на обществото. Всеки да носи отговорността, която му се стовари, защото когато има масови искания, те се чуват, но последствията са за тези, които го предизвикаха“, коментира Йорданов.

Правителството беше сформирано с коалиция между БСП, ГЕРБ-СДС, ИТН и АПС. Последните след това се оттеглиха и кабинетът получи подкрепа от „ДПС-Ново начало“.

Правителството на Росен Желязков е 105-ото на България. Кабинетът е избран от 51-вото Народно събрание и встъпва в длъжност на 16 януари 2025 г. Приемник е на второто служебно правителство на Димитър Главчев.

На 15 януари 2025 г. президентът Румен Радев връчи първия мандат за съставане на правителство на ГЕРБ-СДС с кандидат за министър-председател Росен Желязков. Той веднага върна мандата изпълнен с проект на структура и състав на Министерския съвет. На 16 януари 2025 г. кандидатурата на Росен Желязков за министър-председател, структурата на Министерски съвет, както и персоналния му състав бяха одобрени от Народното събрание със 125 гласа „за“, 114 гласа „против“ и 0 гласа „въздържал се“.