Младите в България имат енергия да участват в разрушаването на завладяната държава, но остават изолирани от политиката, която е превзета от поколения, израснали при тоталитарния режим. Ще отворят ли листите за тях?
Колко нови ще са листите за предстоящите парламентарни избори е първа политическа задача за партиите – ако искат да възстановят доверието на избирателите. Енергията на протестиращите млади даде нов заряд на гражданското недоволство и в България, предизвикало падането на правителството. Предизвикателството сега е да се превърне в устойчиво политическо представителство след избори - и да запази автентичността си.
Данни на агенция „Алфа Рисърч“ от изборите на 27 октомври 2024 г. показват, че почти една пета от гласувалите - 21% - са млади хора между 18 и 30 години. На предстоящите парламентарни избори догодина техният дял вероятно ще бъде още по-голям. Според анализ на „Тренд“ от миналата есен две политически сили се представят особено добре при младите избиратели – ПП-ДБ и партия МЕЧ, при която над ⅕ от гласувалите са били на възраст между 18 и 29 години.
Отварянето на листите: тест и за партиите, и за протестиращите
Преди следващия вот две ценностно различни политически сили дадоха знак, че отварят кандидат-депутатските си листи за активни млади хора от протестите. Първиятсигнал дойде от коалицията ПП-ДБ,
обявен в ефира на БНТ от депутатката Надежда Йорданова. Следващият – от санкционирания за корупция по „Магнитски“ бизнесмен Васил Божков, който съобщи по БНР, че в неговата партия „Център“ решили да дадат листите „на протестиращите, на поколението GenZ“ и ще им осигурят финансирането. Със сигурност и други възнамеряват да отправят предложения.
Отварянето на листите ще е тест и за партиите, и за самите протестиращи – дали участието им ще запази каузата за разрушаването на модела на завладяната държава или ще ги удави в компромиси, партийни интриги и послушание. Младите българи са изолирани от равноправното участие в процесите на вземане на решения. Има някои изключения, резултат от лидерски симпатии или задкулисни избори, а не от утвърдена практика. Показателен пример е Делян Пеевски, който на 21 години стана най-младият член на политическия кабинет на Симеон Сакскобургготски и съучредител на младежкото НДСВ, на 33 бе избран за шеф на ДАНС (макар и за кратко), а днес е политически лидер.
Българските институции и политическият мейнстрийм са овладяни от представители на поколенията, израснали при тоталитарния режим и в прехода, а техните решения моделират бъдещето на GenZ – което самите те няма да живеят. Най-информираното поколение, особено активно в защита на граждански права и екологични каузи, остава извън политиката.
Но за обществото не е здравословно младите да стоят повече извън нея. Global Youth Index 2024 също насочва вниманието към необходимостта тази генерация да бъде включена не само като гласоподаватели, но и като партньори в политическия процес.
Предимствата
Включването на млади лица от протестите в кандидат-депутатските листи ще разчупи втръсналия модел на вътрешнопартийни номинации и ще намали усещането за затворени елити, които се самовъзпроизвеждат.
Присъствието им може да върне смисъла на представителството, като го енергизира с реални каузи и социални конфликти, не само с партийни стратегии. За българските политици, които често избират социалните мрежи пред работата „на терен“, това е шанс да обновят съдържанието на политиките си, да се научат да говорят на езика на поколения, които не познават, и да спечелят още доверие.
За самите млади активисти участието в изборите е възможност протестната енергия да бъде превърната в трайно влияние върху решенията. В противен случай се изчерпва в цикли на мобилизация и разочарование. Тяхната нетърпимост към системата на зависимости е горивото за промяна и възстановяване на държавността.
Българската политика се нуждае от презареждане с нови лица. Групата избиратели, в които те се „прицелват“, е доста по-малка от тази на гласоподавателите в пенсионна възраст, надхвърлящи 2 милиона. Но пък те притежават нещо, което другите нямат – енергия за обновление и готовност да не се отказват от битките си. Може да им липсват умения, но времето е тяхно. Според националната статистика към 31 декември 2024 г. възрастовата група 20-34 години обхваща близо 900 000 души.
Капаните
Най-сериозният риск е протестната енергия да бъде абсорбирана от партийни структури, които използват новите лица като легитимация, без да споделят каузите им. Така целият граждански натиск може да бъде обезвреден.
Битките, които се водят в коалициите при подреждането на кандидатите за листите, са ожесточени и далеч от истинския дебат. По-предните места са резервирани за лидерите и партийния апарат, за депутати със стаж. Трудностите се увеличават, когато листите са коалиционни.
Младите активисти могат да бъдат включени на неизбираеми места, което превръща целия процес в пиар ход, а не в институционално отваряне. В същото време, влизането в парламента без политически и административен опит може да направи новите лица уязвими към натиск, манипулации и „опитомяване“ от по-опитни партийни актьори.
Ако останат отвън, няма как да влияят върху решенията за собственото си бъдеще, още повече, че в България липсват работещи механизми за гражданско участие. От друга страна, съществува риск да бъдат обвинени, че протестът им се инструментализира за партийни цели.
Промяна на демографския профил, но и етническо разнообразие
Изпитание за гневните млади ще е да се „сработят“ с йерархичния партиен модел и доколко ще запазят независимостта си, независимо от партийната дисциплина. В този смисъл включването им в листите е въпрос не само на присъствие, но и на промяна на самата култура на вземане на решения, за да стане по-отговорна и по-близка до гражданите.
Ако ще отразяват социалната карта на протестите, кандидат-депутатските листи се нуждаят и от етническо разнообразие, освен от промяна на демографския профил. Ще намерят ли място за турци, помаци и роми в тях или ще оставят малцинствата под владичеството на Пеевски? Отговорите ще трасират пътя за обновление – или застой.
Емилия Милчева
