Усвояването на европейските фондове е два пъти по-ниско от предходния период
Дупката в хазната и проектобюджет 2026 дадоха повод за безпрецедентни протести и категорични искания за оставка на правителството. Оставката закономерно дойде. На фона на общото безпаричие усвояването на европейските фондове върви два пъти по-бавно от предходния програмен период. България разполага на хартия с огромни средства по оперативните програми, но са натрупани големи забавяния и институциите нямат капацитет да работят достатъчно бързо и по оперативните програми, и по Плана за възстановяване, където сроковете изтичат август, 2026 година.
Такава е картината за изпълнението на оперативните програми в края на 5-тата година от началото на програмния период 2021-2027. Този период не беше лесен - Европа се сблъска с ковид, а после и с война. Предпоставките за изоставане обаче в много страни-членки са наваксани. Докъде е България с изпълнението на оперативните програми и може ли да се очаква ново замразяване заради очертаващите се предсрочни избори?
За 5 години общото усвояване възлиза на 14%
Числата в случая говорят сами за себе си. България разполага по оперативните програми с 12.9 млрд. евро (с националното съфинансиране, без програмата за селските райони). Към края на октомври общите разплатени средства са в размер на 1.8 млрд. евро или 14%. Това е почти два пъти по-ниско от предходния програмен период, когато общият бюджет по програмите (без ПРСР) е 8.8 млрд. евро, а разплатеното към края на октомври, 2018 г. е в размер на 2.4 млрд. евро или 27% (октомври, 2018 е съизмерим като период спрямо октомври, 2025 г., измервано спрямо началото на програмните периоди).
Прегледът на данните по програми показва много ниско изпълнение при най-голямата оперативна програма - „Развитие на регионите“, където платеното е 170.8 млн. лв. или едва 5% от бюджета в размер на 3.3 млрд. евро (с националното съфинансиране). Това е значително под изпълнението спрямо предходния програмен период, когато платеното за референтния период е възлизало на 33% от наличното финансиране. Основната причина за голямото забавяне по тази програма е въвеждането на изискване инвестициите по програмата да са интегрирани - и териториално, и като изпълнители. Това доведе до трудно координиране и съставяне на концепции от страна на групи общини, при това в условия на чести избори.
Ниско е и нивото по друга тежка програма с големи проекти - „Транспортна свързаност“, както и по „Конкурентоспособност и иновации“. Тук нивото на усвояване е 17% и по двете програми при 27 и 32% към октомври, 2018 - 5 години след началото на предходния програмен период.

Може ли да се ускори изпълнението
Основната причина за голямото забавяне по оперативните програми е политическата криза. Кабинетът Желязков завари тези забавяния и не може да се твърди, че носи вина за тях извън участието на съставящите го политически партии в общите политически процеси от последните години. Данните за динамиката от началото на годината до края на октомври показва наистина ръст в плащанията. Подобен ръст в средата на програмния период, когато би следвало да са в ход вече изпълняващи се проекти, обаче е нормален. По някои програми темпото на разплащане е скочило двойно, но нивото продължава да изостава като цяло.

Приближаването на крайния срок за изпълнение на Националния план за възстановяване и устойчивост със сигурност спъва темпото по оперативните програми. Там България има срок да изпълни заложените инвестиции до август, 2026 г., и каквото остане незавършено, ще увисне на националния бюджет. Кабинетът в оставка признава, че усилията са насочени към ПВУ, но твърди, че това не спъва работата по останалите програми.
„Към настоящия момент договорените средства по програмите в рамките на Кохезионната политика за периода 2021-2027 възлизат на 13.95 млрд. лв. или над 55% от общия им бюджет, а плащанията към бенефициентите са в размер на 4.02 млрд. лв. или 16%; Общо, от началото на мандата на правителството са договорени 5.57 млрд. лв., което представлява ръст от над 66% спрямо договореното преди това. По отношение на плащанията към бенефициентите се наблюдава още по-значително ускорение от началото на мандата на правителството. Размерът на разплатените средства от 16.01.2025 г. досега възлиза на 2.19 млрд. лв., т.е. реализираният ръст в разплащанията е в размер на 120% спрямо общо платеното от началото на програмния период до средата на м. януари“, изтъкват от екипа на вицепремиера по еврофондовете Томислав Дончев. „Само за последния месец са договорени средства в размер на над 750 млн. лв., а към бенефициентите са разплатени над половин млрд. лв. (519 млн. лв.); Очакванията ни са това ускоряване да продължи, тъй като от началото на мандата бяха отворени за кандидатстване общо 66 процедури с общ размер на безвъзмездното финансиране от почти 4.21 млрд. лв. ”, коментираха от екипа на вицепремиера в оставка Томислав Дончев.
Самите министри в оставка признават ниска активност
Въпреки наваксването самите министри в оставка признават ниска активност, особено по линия на общините. Тук като основна причина регионалният министър в оставка Иван Иванов посочи по-лесните пари по национален бюджет. Инвестиционната програма за общините, която за пръв път бе заложена в бюджета за 2024 година без никакъв сериозен опит да се направи наистина разграничаване на възможностите за финансиране по оперативни програми и национален бюджет доведе до пренасочване на кметовете към националните пари.
Доста скромни са и част от изготвените индикативни списъци с нови схеми, които ще се обявяват по отделни оперативни програми през 2026 г. Тези индикативни програми могат да се допълват през годината, но в тях не липсват и прехвърлени от предходни години мерки. Кабинетът в оставка твърди, че списъците са по-кратки, защото голяма част от ресурса вече е договорен, но при всички случаи място за нови схеми има.
Очертаващите се предсрочни избори със сигурност ще забавят допълнително усвояването на еврофондовете. При всички случаи обаче България е длъжна да се опита максимално да се възползва от европейското финансиране - защото възможностите по национален бюджет са силно стеснени. На този фон министрите - редовни или служебни, са длъжни да направят всичко възможно за преразглеждането на всички приоритети и оползотворяването на ресурса. Колкото и трудно да е изменението на програмите като процедури, не е невъзможно и това ясно се видя при внезапно появилата се идея за насочване на 100 млн. евро към младите лекари по линия на еврофондовете.
БЮДЖЕТЕН ЕФЕКТ
Средствата от ЕС и наличието на дефицит или преизпълнение по тях не влияят на размера на дефицита, отчитан пред ЕС. Те обаче влияят върху касовите наличности в хазната и размера на дефицита, отчитан за национални цели. Отчетеният голям дефицит към края на октомври, 2025 г. от финансовото министерство се дължи до голяма степен и на минуса при еврофондовете. Към октомври получените приходи по линия на ЕС от хазната са в размер на 1.8 млрд. лв., а държавата е осигурила като съфинансиране 877 млн. лв. Срещу това стоят направени разходи по линия на ЕС в размер на 4.8 млрд. лв. Или от средствата от ЕС се генерира дефицит към края на октомври в размер на 2.1 млрд. лв. при дефицит по националния бюджет от 4.5 млрд. лв. Така общият минус в хазната става 6.6 млрд. лв. Получаването на трето плащане по плана за възстановяване до края на този месец е ключово да обърне този дефицит при евросредствата.България чака от ЕК 1.47 млрд. евро по третото плащане или 2.87 млрд. лв.
ТАНЯ ПЕТРОВА