Белгия, Унгария, Словакия, Италия, България, Малта и Чехия са страните, които са против част от блокираните активи на руската Централна банка да бъдат предоставени като репарационен заем на Украйна. Седемте държави са споменати в статия на „Политико“ за натиска, който оказват САЩ върху ЕС за въпросните пари. Преди 5 дни стана известно за група от 4 страни, сред които и България. Останалите бяха Малта, Белгия и Италия. Досега правителството в оставка на Росен Желязков не е дало публично обяснение за тази си позиция. Сега Euractiv твърди, че страните са станали 7.
Представители на американската администрация са оказвали натиск върху приятелски европейски правителства да отхвърлят плана за използване на 210 млрд. евро замразени руски активи за финансиране на Украйна, съобщава „Политико“, позовавайки се на високопоставени служители на ЕС.
Представителката на Белия дом Анна Кели отхвърли твърденията за натиск от страна на САЩ. „И украинците, и руснаците ясно са заявили позициите си относно замразените активи, а нашата единствена задача е да съдействаме за обмен на мнения, който в крайна сметка може да доведе до споразумение“, заяви тя пред изданието NatSec Daily.
По думите на един европейски служител, през последно време шансовете за постигане на договореност с Белгия, която се противопоставя на използването на активите, са се влошили.
Както по-рано съобщиха медиите, първоначалният мирен план на САЩ от 28 точки е предвиждал замразени руски активи на стойност 100 млрд. долара да бъдат инвестирани в програми за възстановяване на Украйна, ръководени от Вашингтон, като САЩ е трябвало да получат 50% от печалбата.
Останалата част от активите е било планирано да бъде насочена към отделен американо-руски инвестиционен механизъм, но впоследствие тази точка е била изключена от документа.
Според „Политико“, в САЩ разчитат замразените руски активи да бъдат върнати след подписването на мирно споразумение. Европейски служители, както отбелязва изданието, са възмутени от перспективата част от средствата да отидат в САЩ, а останалите да бъдат разделени от Вашингтон с Москва.
По-рано полският премиер Доналд Туск заяви, че американската страна призовава европейците да не изземват активите за предоставяне на Украйна на т.нар. „репарационен кредит“, а да ги запазят като елемент на бъдещи преговори с Москва.
„Политико“ също така съобщи, че Белгия е отказала да подкрепи използването на руските активи за такъв кредит, считайки гаранциите на Европейската комисия за недостатъчни.
В началото на декември Европейската комисия предложи два варианта за финансиране на Украйна - заеми с гаранции от бюджета на ЕС и „репарационен кредит“ в размер на 210 млрд. евро за сметка на руските активи. Общо в западните страни след началото на военната операция са били блокирани руски активи за около 260 млрд. евро, като по-голямата част от тях се намират в белгийския депозитар Euroclear.
На 12 декември ЕС взе решение за безсрочно замразяване на тези средства. В същия ден Руската централна банка подаде иск срещу Euroclear в Арбитражния съд в Москва за сума над 18 трилиона рубли.
На този фон агенция Fitch включи Euroclear Bank в списъка Rating Watch Negative, като посочи възможно нарастване на правните и ликвидните рискове заради плановете на ЕС да използва замразените активи на Руската централна банка. В същото време Fitch смята, че дори при реализиране на тези планове рисковете за депозитаря ще останат на ниско ниво и кредитният му профил ще продължи да съответства на рейтинг AA, който означава висока платежоспособност и нисък риск от дефолт.
