Само 5 сигнала за корупция с европейски средства са подадени в институциите между 2021 и 2023 г. Две глоби са наложени на лица, ангажирани с управлението им.

Причината за малкото сигнали е, че служителите във ведомствата, които управляват европрограми, както и получатели на грантове, се страхуват да сигнализират за злоупотреби с власт за лична изгода, защото не се чувстват защитени и нямат доверие в институциите. Това показва одит на Сметната палата и социологическо проучване, поръчано от институцията. 

През програмния период 2021-2027 г. с пари от европейските фондове у нас се финансират 13 програми. Предвидените средства за тях са в размер на близо 13 млрд. евро. Наличието на корупционни практики би изложило на риск изпълнението им, посочват одиторите.

България има Национална стратегия за превенция и противодействие на корупцията, но организацията на управлението на този процес на национално ниво не е адекватна, смята институцията, управлявана от бившия служебен премиер Димитър Главчев.

Одитът на Сметната палата обхваща Министерския съвет и 8 министерства, в чиито администрации са управляващите органи на финансираните чрез Европейските фондове при споделено управление програми.

Мерките, които са предприети срещу корупцията, са с ниска степен на ефективност и сериозни дефицити на стратегическо, координационно и оперативно ниво, е едно от заключенията в доклада от над 250 страници на Сметната палата.

Към януари 2025 г. няма ефективен стратегически документ, в който да са определени визията, целите на националните политики за превенция и противодействие на корупцията в дългосрочен план, с адекватни мерки и дейности и ясно определени отговорни органи за изпълнение и наблюдение. Това не осигурява възможност за оценка на степента на изпълнение на целите, предприемане на навременни коригиращи действия и извършване на последващи промени на националната политика в областта на корупцията и е предпоставка за намаляване на общественото доверие в институциите, както и за получаване на негативни оценки от международни органи и организации, се казва в съобщението на Сметната палата до медиите.

Проблеми

Най-съществените проблеми, установени при одита, са неясни правила, лоша координация между институциите, проблеми при оценката на риска и липса на правила за високите постове.

Действащият „Кодекс за поведение на служителите в държавната администрация“ не обхваща лицата на най-високи позиции, като пермиер, вицепремиер, министрите и началниците на политически кабинети. Липсата на специализиран кодекс означава, че висшите служители нямат ясни правила за поведение при специфични рискове като контакти с лобисти, приемане на подаръци, допълнителни дейности или заетост след напускане на поста, посочват одиторите.

Липсва надежден надзорен механизъм и санкции за нарушения на почтеността от страна на политическото ръководство. В резултат на тези празноти, действията за превенция на корупцията на високо управленско ниво са оценени с ниска степен на ефективност. Това подкопава общите усилия за борба с корупцията, тъй като не е зададен подходящ „тон от върха“, отбелязва Сметната палата.

При избора на хора за ръководни постове често липсват ясни критерии за почтеност и професионализъм, което създава условия за субективизъм. Обученията за борба с корупцията не са задължителни за служителите във ведомствата и се провеждат рядко, отчитат одиторите.

Европейските наредби изискват разглеждането на анонимни сигнали при управлението на еврофондове, но националното законодателство го забранява. Резултатът е, че анонимните сигнали се оставят без последствия, се казва в доклада на Сметната палата.

В него е посочено, че през периода 2021 - 2023 г. почти всички мерки, планирани от дирекция „Вътрешна сигурност“ в МВР за борба с корупцията, са отчетени като изпълнени, но с едно изключение – за ограничаване на злоупотреба с правомощия от страна на органите на Пътна полиция.

В риск-регистъра на МВР за 2024 г. е включен като съществен рискът от „възможност за некоректно осъществяване на контрол по Закона за движението по пътищата и манипулиране на информацията от служителите“. Според доклада този риск води до опасност от корупционни прояви от страна на отговорните длъжностни лица. Проблемът е пряко свързан и с изпълнението на стратегическата цел на МВР за ограничаване на пътнотранспортния травматизъм чрез засилване на контрола и противодействие на нарушенията, като шофиране след употреба на алкохол или наркотици.

Сметната палата установява още, че липсва достатъчно прозрачност, което намалява доверието на обществото в политическата воля за борба с корупцията. Съветът за прилагане на националния координационен механизъм за върховенство на правото е публикувал отчетите си за напредъка само на английски език, с което не е изпълнил целта да информира българската общественост за борбата с корупцията, отбелязват одиторите.

Според тях контролът за борба с корупцията е формален. Инспекторатите проверяват декларациите за имущество и интереси на служителите само за това дали са подадени навреме, но не извършват проверки за достоверността на декларираните факти. Одитните звена в министерствата не приемат борбата с корупцията като част от основните си задачи и рядко планират проверки в тази посока, се казва в одита на Сметната палата.

Социологическо проучване

Докладът на Сметната палата съдържа и социологическо проучване по темата, което е проведено през юни 2024 г. Анкетирани са три основни групи - служители в управляващите органи, бенефициенти на евросредства и кандидати, които не са били одобрени за финансиране. Резултатите разкриват значителни разминавания в усещането за корупция и доверието в институциите.

За усещане за наличие на корупционни практики съобщават 13% от служителите, 3% от бенефициентите и 19% от неодобрените кандидати. Около една трета от служителите са категорични, че корупция не съществува.

Най-високи нива на съмнения за корупция се наблюдават при програмите „Развитие на човешките ресурси“, „Развитие на регионите“ и „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“.

Като най-ефективни мерки срещу корупцията служителите определят вътрешния контрол (90%), спазването на етичните норми (74%) и увеличаването на санкциите (68%). За най-малко ефективни се смятат тестовете за почтеност и ротацията на персонала. Основното предложение за ограничаване на корупцията е повишаване на заплатите (11%).

Въпреки че мнозинството от анкетираните (над 70-84%) декларира готовност да подаде сигнал при подозрение за корупция, реално подавалите сигнали са едва 1% до 3%, сочи прочуването. Според него основната пречка пред подаването на сигнали е страхът и липсата на усещане за защита (67%), следвани от недоверието в институциите (36%).

Половината от служителите, които все пак са подали сигнали, не са удовлетворени от реакцията на органите поради липса на реален резултат или дори загуба на работа след подаването на сигнала.

Препоръки

Сметната палата е дала общо 15 препоръки към ръководителите на одитираните организации, в това число 9 препоръки и 8 подпрепоръки към министър-председателя.

Те трябва да бъдат изпълнени до 30 ноември 2026 г., като председателят на Сметната палата бъде уведомен писмено за това.

Окончателният одитен доклад е изпратен за сведение на председателите на постоянните парламентарни комисии по превенция и противодействие на корупцията и по европейските въпроси и контрол на европейските фондове към Народното събрание, както и на Европейската сметна палата и Европейската комисия.