Кремъл обяви, че Путин ще обсъди ключови въпроси на външната политика при връчването на акредитивни писма на чуждестранни посланици на 15 януари. Въпреки това, речта му се фокусира върху Украйна, подчертавайки напрежението между Русия и НАТО, без да засегне основни международни играчи като САЩ, Иран или Венецуела.

В частност, Путин твърди: „Украинската криза е пряко следствие от многогодишното игнориране на правата на Русия и приближаването на блока НАТО към нейните граници, противно на публичните обещания.“

Разбира се, тази формула е удобна, но при по-внимателен анализ тя се разпада.

Първо, Украйна не е давала никакви обещания на Русия – нито писмени, нито устни. Нещо повече, Украйна не е била член на Северноатлантическия алианс, не е разполагала бази на НАТО на своя територия и не е вземала решения относно разширяването на Алианса. Тя не е и не може да бъде отговорна за политиката на НАТО. Следователно логиката на „наказване на Украйна за действията на НАТО“ е по своята същност абсурдна.

Второ, ако приемем реториката на Путин буквално, войната е трябвало да бъде обявена на НАТО, а не на Украйна. Именно Алиансът, твърди той, „напредна към границите на Русия“ и уж „пренебрегна правата на Русия“. Но Путин не нападна НАТО – нито през 2014 г., нито през 2022 г., нито по-късно.

Защо? Отговорът е прост и неприятен за Кремъл.

Защото Северноатлантическият алианс е сила, способна да осигури симетричен и опустошителен отговор. Атака срещу НАТО би означавала незабавно военно поражение за Русия, крах на режима и край на личната власт на Путин. А това е риск, който той не е готов да поеме.

Украйна беше избрана за цел на агресия не заради НАТО, а защото Кремъл я смяташе за слаба, разделена и уязвима. Целта на войната не беше да се „ограничи Алиансът“, а да се подчини Украйна, да се елиминира нейният суверенитет, да се унищожи демократичният пример на прага ѝ и да се върне страната в имперската сфера на контрол на Русия.

По този начин руският мит за „война с НАТО“ е просто пропагандно прикритие за агресия. Путин атакува не „заплахата“, а тази, която вярваше, че може да преодолее безнаказано.

Грешката се оказа фатална.

Виталий Андриевски
Директор на Института за ефективна политика (Молдова)