Нестабилните и корумпирани държави често биват наричани „бананови републики“. Но откъде идва това понятие и каква е неговата история?
Диктатор с огледални слънчеви очила и купища ордени, начело на страна, в която гласът на народа не се чува - това са обичайните асоциации, които предизвиква понятието „бананова република“.
То е въведено от американския писател О. Хенри, чието истинско име е Уилям Сидни Портър. За да избегне съдебното преследване по обвинение в присвояване от страна на една тексаска банка, през 1896 година той бяга в Хондурас и се установява в крайбрежния град Трухильо. Там наблюдава почти безграничната мощ на американската United Fruit Company (UFC).
Това го вдъхновява да напише романа си „Зелки и крале“ (1904), чието действие се развива в измислената латиноамериканска република Анчурия, или както той я нарича „малка морска бананова република“ с правителство, подчинено на интересите на мощна чуждестранна компания.
„Оттогава насам терминът се използва свободно от американски учени, журналисти, политици и писатели като синоним на корумпирана, провалена държава“, обяснява Карлос Дада, директор на салвадорсия новинарски сайт El Faro.
Много повече от бананова компания
Според Дада, който е автор на редица разследвания за корупцията и престъпността в Централна Америка, първоначално е имало четири „бананови републики“ - Хондурас, Гватемала, Никарагуа и Коста Рика. В тях американските компании за търговия с банани United Fruit Company (UFC) и Standard Fruit (SF) - днес съответно Chiquita и Dole - са контролирали голяма част от територията и политическия живот. С подкрепата на Вашингтон тези фирми са подпомагали активно инсталирането на лоялни правителства, както и отстраняването на лидери, оказвали съпротива.
„Чрез банановите републики САЩ се доближават може би най-много до това, което разбираме под колониална сила, но без ангажиментите, които колонизаторите са имали над колонизираните“, пише Дада в свое есе по темата.
Известен пример за това е скандалният случай от Гватемала с демократично избрания президент Хакобо Арбенс, свален от власт през 1954 година с преврат, спонсориран от ЦРУ. Причината: президентът искал преразпределение на земите, използвани за плантации, застрашавайки по този начин интересите на United Fruit Compan.
След Арбенс на власт идва брутален режим, подкрепян от САЩ, останал в историята най-вече с нарушенията на човешките права в Гватемала. Мексиканският художник Диего Ривера документира събитието в произведението си „Славна победа“ - в него United Fruit Company и ЦРУ са представени като основни действащи лица в свалянето на Арбенс от власт.
Колониалното насилие тогава и сега
Системата на банановите републики коства и човешки животи - трудовите спорове в банановите плантации нерядко завършват с насилие. Такъв е например случаят от Колумбия , когато през 1928 година армията открива стрелба по стачкуващи работници на United Fruit Company, тъй като искали по-високи заплати и по-добри условия на труд. Сред жертвите има и жени и деца, а по-късно писателят Габриел Гарсия Маркес вплита версия на касапницата в романа си „Сто години самота“.
Работници на United Fruit Company товарят банани в Хондурас, 1954 година Снимка: AP Photo/picture alliance
Правейки паралел със събитията в Газа , Венецуела и Минеаполис от наши дни, американската историчка и писателка Авива Чомски твърди, че колониалното насилие е живо и днес - колкото е част от миналото, толкова е част и от настоящето, посочва тя.
Бананова република ли са САЩ?
Терминът „бананова република“ влезе в американските политически коментари и след щурма на Капитолия на шести януари 2021 година - заради резултатите, а не заради причините, пише Чомски. Тя описва САЩ като един вид бананова република, защото моделът на компанията UFC е „също толкова свързан с историята на САЩ, колкото и с историята на Хондурас“.
Огромната свръхконсумация на Съединените щати е „резултат от нашата колонизация на всичко - от земята до атмосферата. Което ще рече, че бананите или колониалното ограбване са направили САЩ това, което са днес“.
Чомски припомня в тази връзка и как САЩ са подкрепяли преврати в Латинска Америка и в други части на света . Тя илюстрира това с виц, разпространен в Латинска Америка след щурма от шести януари 2021 година: „Защо в САЩ никога не е имало преврат? Защото там няма американско посолство“.
Негативно или описателно?
Американската лингвистка Ан Кързан твърди, че изразът „бананова република“ е претърпял семантично изменение, типично за живите езици. Макар първоначално да се е отнасял до историята, спомената по-горе, „с течение на времето терминът започва да се свързва и с други характеристики на някои от тези страни, които често са били експлоатирани от чуждестранни концерни - нестабилност, военно управление и/или диктатура, както и корупция“, обяснява тя пред ДВ. Тази разширена употреба създава мнозначност по отношение на това какво се изразява с термина „бананова република“. По правило обаче определението е по-скоро негативно.
Авива Чомски от своя страна посочва: „Ако става дума за определени характеристики на хората, това е расистко и унизително. Ако обаче се описват исторически взаимоотношения, подкопавали суверенитета на цели държави, употребата е полезна“. Според нея това е важно разграничение, защото има тенденция бедността, насилието и корупцията да се представят за проблем, присъщ на страните от Централна Америка като цяло.
Междувременно понятието „бананова република“ е навлязло в много други езици, включително немски, френски или испански, както и в българския.
