България се появява в разсекретените документи по случая „Епстийн“, публикувани от Министерството на правосъдието на САЩ на 30 януари. В кореспонденция между финансиста Джефри Епстийн и неговия посредник Даниел Сияд се споменават София, българска модна агенция, български лекар, както и контакти на високо ниво, обозначени с имената „Луиза“ и „принцесата“.

Имейлите разкриват как Сияд – човекът, подбирал жени за мрежата на Епстийн – пътува до България и установява контакти с местна модна агенция, с цел да изпраща момичета в САЩ. В кореспонденцията се споменава и бившият френски моден агент Жан-Люк Брюнел, свързван от години със случая.

В писмо от 12 април 2010 г. Сияд съобщава на Епстийн, че току-що се е върнал от София, където е „установил отлични контакти“ с агенция, която желае да работи с него и да представлява модели в Европа и извън нея. „Всички мечтаят да отидат в САЩ“, пише той.

В следващи имейли Сияд информира Епстийн, че отново е в София и се опитва да „организира нещо оттук“. Кореспонденцията показва системност в контактите с България, а не еднократно посещение.

Особено внимание привлича имейл от февруари 2011 г., изпратен от Тайланд, в който Сияд споменава „доктор от България“. Според написаното, Епстийн е наел българския лекар след личен „тест“, като се обсъждат планове за откриване на клиники в Банкок и Хонконг.

В текста се говори за „революционна“ процедура, без да се посочват имена или медицински детайли.

Година по-късно кореспонденцията продължава в имейл верига със заглавие „Привет от София, България“. В нея се появяват имената „Луиза“ и „принцесата“. От писмата става ясно, че „принцесата“ е посредничила за срещи с представители на властта, а „Луиза“ е ключов контакт, за когото Епстийн изрично пита.

В един от имейлите Сияд пише, че е „тук с принцесата“ и че предстоят срещи с правителствени представители. Не става ясно кои са лицата зад тези псевдоними, нито какви точно са били договорените срещи.

Отделен имейл от октомври 2010 г., с редактирано име на подателя, говори за „нови кандидати“ и за заминаване на млада жена за България по университетска програма за обмен – детайл, който поставя допълнителни въпроси за механизмите на набиране и движение на жени в мрежата около Епстийн.

Документите не съдържат преки доказателства за престъпления, извършени на територията на България, но очертават мрежа от контакти, пътувания и посредници, в която страната се появява многократно и неслучайно.