Николай Копринков, сочен като най-влиятелната фигура в администрацията на Радев, остава и в екипа на Йотова. Кой ще има влияние върху избора на служебен премиер?
Румен Радев даде своето първо интервю след напускането на президентската институция по БНТ. През всичките 43 минути ефирно време, които получи, Румен Радев се придържаше към умерената скала на овладян регистър подходящ за човек, който иска да представи себе си като подготвен, незаобиколим спасител на нацията. Бъдещият партиен лидер наруши интонационната монотонност на своите обтекаеми отклонения от конкретиката само един път - когато му бе зададен въпросът дали вярва на Николай Копринков покрай това „кой му води хората“.
На въпроса Румен Радев отговори с въпрос и с лека нервност попита: „Какъв е проблемът? Че около Копринков се завъртя една легенда, която знаем кой я пусна. Един майстор на късия разказ, който се плъзна съответно от неговите медии и досега се върти без никакво доказателство."
В контекста на предстоящия избор на служебен премиер този отговор не е без значение.
Кой е Николай Копринков?
Николай Копринков - дългогодишният секретар по вътрешните политики на Радев, сочен като най-влиятелната фигура в администрацията на президентството, през когото са минавали ключови назначения в изпълнителната власт и за когото се смята, че е основен двигател на президентската партия, остана в екипа на Илияна Йотова.
На Йотова ѝ предстои да направи избор в рамките на предварително договорени сценарии. Радев публично заяви, че има пълно доверие в нейната компетентност и че нито участва, нито влияе на решенията ѝ. Така ли е обаче? Логично ли е човекът спряган като ключова фигура в стратегическото планиране на досегашния президентски екип хем да е в екипа на нова стопанка на „Дондуков“ 2, хем да бъде безмълвен фигурант в нейното обкръжение.
Румен Радев заяви, че неговата цел, синтезирана в три думи, е борба срещу олигархията. Следва по дедукция да приемем, че това е и целта на досегашната негова заместничка Илияна Йотова.
Ще бъде ли изолиран Пеевски?
Какво означава за Радев олигархия е тема, свързана със стратегиите на бъдещата му партия. И ако тя се опитва да се приплъзне към Gen Z, поколението, което „пенсионира Делян и Бойко“, няма как родната олигархична символика да избяга от тези два образа. Единият от здраво скрепения тандем носи само негативи за Радев, а от другия могат да се извлекат и ползи. Вчера в национален ефир Иво Христов, известен като идеолог на Радев, не случайно каза, че в редиците на ГЕРБ „има хора разумни, голям брой кадърни администратори, със сигурност има почтени хора - и те не бива да бъдат изхвърляни от сметката“.
Ще бъде ли изхвърлен от сметката Пеевски? Това е задача, за която си струва да се направят тежки компромиси. Но не защото санкционираният по Магнитски олигарх говореше за президентството като „тъмна институция с много кеш“, визирайки най-вече Николай Копринков, а заради пагубното влияние на Делян Пеевски в правосъдната система и в почти всички държавни структури.
Да се опитаме през тази призма да разгледаме петимата „готови“ служебни премиери, хората които заявиха, че няма да избягат от отговорност и че са в състояние да оглавят кабинет, който да организира избори. Честни избори.
Силвия Къдрева и нейното кариерно издигане в КПКОНПИ
Кариерното развитие на библиотекарката Силвия Къдрева е свързано с КПКОМПИ, където е предложена от Пламен Георгиев, станал известен както с отказа да разследва записа „Ало Ваньо!", в който се чува как Бойко Борисов нарежда да се прекрати проверката на Мишо Бирата, така и с „Апартаментейт“ - скандалът с недекларираната негова луксозна тераса, след който Георгиев бе изстрелян за консул във Валенсия.
Биографията на Къдрева и обстоятелствата около нейното издигане в КПКОНПИ показват как задкулисните механизми работят дългосрочно - назначенията се натрупват, легитимират се парламентарно и впоследствие се превръщат в аргумент за „експертност“, независимо от политическия контекст, в който са възникнали.
През 2018 година Силвия Къдрева стана член на КПКОНПИ с гласовете на ГЕРБ и „Обединени патриоти“. Снимка: BGNES
Маргарита Николова - от „Атака“ през БНТ до Сметната палата
Влизането на Маргарита Николова в публичната власт става чрез „Атака“ - партия, която не просто участваше в управленски конфигурации, а осигуряваше парламентарна подкрепа на кабинета „Орешарски“, а по-късно и на коалицията „Обединени патриоти“, партньор на ГЕРБ в третия кабинет „Борисов“. Това не е периферна политическа биография, а последователно движение вътре в управляващи мнозинства, макар и през различни етикети.
Останалата ѝ институционална кариера - в Сметната палата, в няколко министерства и в БНТ - показва класическия път на кадри, които се „деполитизират“ чрез администрацията, без реално да прекъсват връзката си с политическата власт.
И това е същината на избора: Николова и Къдрева са продукт на същото мнозинство и на същия модел на кадрово възпроизводство.
Маргарита Николова е бивш депутат от „Атака“. Снимка: BGNES
Как шумът около Мария Филипова отклонява вниманието
Появата на Мария Филипова в публичния списък не е реална номинация, а инструмент. Свързването ѝ с Делян Пеевски бе коментирано веднага след назначаването ѝ за заместник омбудсман. Нейното име бе пуснато в обращение, за да изчисти терена за действителния избор. Колкото повече шум около нея, толкова по-добре. Така незабележимо може да бъде прокарана фигура, която реално е договорена.
Шумът около Филипова увеличава децибелите си след всяко от откровените ѝ самопризнания за политическа неграмотност, изречени със смайващ примитивизъм. Това натрапчиво напомня обстоятелствата около известната фраза, приписвана на Нейчо Неев от кабинета Беров, „Егати държавата, щом аз съм ѝ вицепремиер“.
Мария Филипова и кариерата ѝ в Комисията за финансов надзор, Комисията за защита на потребителите и Държавната комисия по хазарта повдигат много въпроси. Снимка: BGNES
Контрастът между Главчев и Гюров
Остават Димитър Главчев и Андрей Гюров - две кандидатури, които носят противоположен политически багаж.
Главчев - дългогодишен кадър на ГЕРБ, е два пъти назначаван от Радев за служебен премиер. „Венец“ на неговия административен опит, точно в това му качество, беше скандалната организация на последните избори, които бяха частично касирани от Конституционния съд. Впрочем именно неговото правителство взе решение да предостави държавна сграда на „ДПС‑Ново начало“ в центъра на София. Имотът на ул. „Врабча“ бе светкавично освободен, което бе разчетено не просто като знак за политическа благосклонност към Пеевски, а като зависимост от санкционирания по Магнитски политически играч.
Единственият от кандидатите, който е извън мрежата от обвързаности с Пеевски и Борисов, е Андрей Гюров - съучредител на „Продължаваме промяната“, без опит в изпълнителната власт, депутат в три парламента, експерт с висящ съдебен казус заради отстраняването му от поста подуправител на БНБ поради забавяне на излизането от управата на няколко дружества. Различни юристи тълкуват по различен начин дали мандатът на Гюров, който не е прекратен от НС, допуска възможността той да бъде служебен премиер. Ако това все пак се случи, означава ли, че Радев (Йотова) или обратното Йотова (Радев) са разчели като печеливша посока да протегнат ръка към онези, които успяха да изкарат младите хора на най-масовите протести в последните десетилетия?
Подуправителят на БНБ Андрей Гюров беше първият, който заяви, че е готов да поеме поста на служебен премиер. Снимка: BGNES
Апетите на Йотова и влиянието на Радев
Кой всъщност съветва президентката днес? Каква е ролята на Николай Копринков в нейното обкръжение? По какъв начин изборът на бъдещия служебен премиер ще помогне на Радев да се представи като борец срещу модела, в който самият той комфортно пребиваваше в последните 9 години?
Да не забравяме и личните политически амбиции на Илияна Йотова и потенциалното ѝ издигане на следващите президентски избори. Тя има пряк интерес да изгради и утвърди собствен институционален профил, различим от този на Радев. Ако изборът бъде разчетен като изцяло негов, това би затвърдило представата за зависимост и би ограничило пространството ѝ за автономно политическо действие в нейната бъдеща кандидат-президентска кампания. В която - нищо чудно - основен двигател да бъде Николай Копринков.
Еми Барух
