Патрик Джаксън от Университета на Вирджиния смята, че птичият грип, маймунска шарка и вирусът Оропуш са подценявани

Може да считаме, че епохата на пандемиите е останала зад гърба ни, но според специалистите по инфекциозни болести това е опасна илюзия. Епидемиологът Патрик Джаксън от Университета на Вирджиния е на мнение, че има поне три вируса, които заслужават особено внимание през 2026 г. По думите му съчетанието от климатични промени, растящо население и глобална мобилност създава идеални условия за неочаквано широко разпространение на инфекции. Колкото по-рано бъде уловена една епидемия, толкова по-голям е шансът тя да бъде овладяна, затова познаването на потенциалните заплахи остава ключов елемент на общественото здраве. Кои са потенциалните нови причинители на пандемии според Джаксън?

Първият от тези вируси е птичият грип (Инфлуенца А H5N1). Щамове като H5 през последните години показаха тревожна способност да прескачат между различни видове. През 2024 г. този вирус бе открит за първи път при млечни крави в САЩ и бързо се разпространи в стада в няколко щата. Оттогава бяха регистрирани десетки случаи при хора и няколко смъртни случая, включително инфекции с редки подтипове. Засега почти всички заразени са работници в птицевъдството и животновъдството и няма доказателства за предаване от човек на човек, което е донякъде успокояващо. Въпреки това, широкият спектър от видове, които вирусът може да инфектира, е класически сигнал за потенциално опасен патоген. Допълнително безпокойство пораждат и съмненията дали системите за наблюдение са достатъчно ефективни, особено на фона на намалено финансиране и капацитет за проследяване на грипните инфекции.

Вторият вирус, който остава под лупа, е маймунска шарка. Макар заболяването да е известно в Африка от десетилетия, то привлече глобално внимание едва след избухването на международната вълна от 2022 г., когато вирусът се разпространи в над сто държави, основно чрез близък физически контакт. Инфекцията, родственица на едрата шарка, причинява треска и болезнен обрив, който може да продължи седмици. След първоначалния пик случаите намаляха, но вирусът не изчезна, а към него се добавиха и нови подтипове, разпространяващи се в части от Централна Африка и извън нея. През последните години бяха регистрирани и случаи в САЩ и Европа, част от които вече не са ясно свързани с пътуване, което подсказва ограничено, но реално предаване между хора. Експертите отбелязват, че светът плаща цената за това, че по-ранните огнища не са били взети достатъчно сериозно. Макар повечето случаи да протичат леко и да съществува ваксина, липсата на специфично лечение и очакванията за нови случаи поддържат mpox сред вирусите, които не бива да се подценяват.

Третата заплаха идва от по-слабо познат, но бързо разширяващ се вирус - Оропуш. Открит за първи път през 50-те години в Карибите, този вирус се пренася основно от хапещи мушици (Culicoides paraensis) и вероятно произхожда от диви животни, включително ленивци, откъдето идва и прякорът му „ленивска треска“. Дълго време ограничен до Амазония, той започна да се появява в различни части на Южна и Централна Америка, а през 2024 г. бяха регистрирани и първите случаи в Европа, свързани с пътуване, както и първите смъртни случаи в Бразилия. Още по-тревожно е, че по време на последните огнища бяха докладвани случаи на предаване от майка на дете, както и връзка с микроцефалия при новородени. Тъй като насекомите, които пренасят вируса, се срещат и в части на Северна Америка, включително югоизточните Съединени щати, има реална възможност географският му обхват да продължи да се разширява. Към момента няма нито ваксина, нито специфично лечение, което накара Световната здравна организация да изготви специална пътна карта за научни изследвания и разработване на мерки срещу болестта.

Тези три вируса са само част от по-широка картина. Съществуват и други патогени, които при подходящи условия могат да се завърнат или да навлязат в нови региони. Вируси като чикунгуня вече показаха рязък ръст на случаите през последните години, а периодични огнища на редки, но опасни заболявания като Нипа напомнят колко крехък може да бъде балансът. В същото време дори болести, които медицината отдавна умее да контролира, като морбили, се завръщат заради спада във ваксинационното покритие в редица държави.

Общото послание на експертите е ясно - хората, животните и околната среда са тясно свързани, а здравето на едните неминуемо влияе върху здравето на другите. Постоянната бдителност, ранното откриване на нови заплахи и инвестициите в ваксини и терапии не са въпрос на паника, а на подготовка. Именно те могат да направят разликата между ограничено огнище и следваща глобална криза.