Все по-често медици от МБАЛ – Смолян се изправят не просто пред тежки медицински случаи, а пред човешки съдби – самотно живеещи хора, забравени от близки и роднини, които не ги търсят, не ги посещават и не поемат дори минимална грижа за здравето им. Някои от тях са откривани от съседи или случайни минувачи в безпомощно и тежко състояние, след дни, прекарани без храна, вода и човешко внимание.
В повечето случаи пътят им минава през Спешното отделение, а при по-тежки състояния – през ОАИЛ.
През последните дни лекарят в ОАИЛ д-р Ведиха Кехайова и екипът ѝ са се борили за живота на 52-годишен мъж, намерен на улицата в тежко състояние с тежка черепно-мозъчна травма. След интензивното лечение той е стабилизиран и към момента е контактен. По думите на д-р Кехайова травмата сама по себе си говори за тежестта на състоянието, а най-вероятно е имало и употреба на алкохол. Мъжът обаче е без здравни осигуровки и няма кой да ги плати. Лекарката споделя тревогата си, защото не е ясно дали след изписването му ще има кой да се грижи за него – дали ще бъде посетен, нахранен или просто подкрепен в ежедневието.
„Това не са единични случаи – хората идват при нас в безпомощно състояние, понякога след седмица сами без храна и вода, често след злоупотреба с алкохол. Но нашата работа е да осигурим адекватно лечение, независимо дали имат осигуровки, защото пред нас стои човешки живот“, казва д-р Кехайова.
Началникът на Спешното отделение д-р Васил Гривнев също подчертава, че в спешното няма разделение между осигурени и неосигурени пациенти – всички се приемат и обслужват. „Често става въпрос за хора с тежки проблеми, които с години не са решавани и търсят помощ едва когато вече не могат да търпят“, обяснява той. Разходите за спешната помощ се покриват от държавата, но при хоспитализация по клинична пътека пациентът следва да заплати дължимите осигуровки или стойността на лечението – нещо, което невинаги се случва, защото понякога хората нямат никакви средства, а близките им не поемат отговорност.
Д-р Марин Даракчиев допълва, че при спешност лечението е еднакво за всички. „След като състоянието бъде стабилизирано, пациентът може да бъде поканен да заплати лечението си, а при отказ лечебното заведение има право да потърси сумите по съдебен ред“, обяснява той.
През миналата година през отделенията на болницата са преминали само 68 пациенти с прекъснати здравни права. Повечето са възстановили осигурителните си права, а само 20 души не са възстановили разходите за лечението си – цифра, която според д-р Даракчиев е нищожна на фона на над 11 хиляди пациенти, лекувани през годината.
На този фон Смолянска област остава сред регионите с висок дял на здравноосигурено население – близо 89% от жителите са с редовни здравни вноски. От над 101 хиляди души с личен лекар, малко над 11 хиляди са с прекъснати здравни права.