Конфликтът в Иран нарушава производството и износа на торове в Близкия изток, свивайки глобалните доставки и пораждайки опасения от по-високи цени на храните, предупредиха мениджъри в индустрията в анализ на Financial Times.
Близкият изток е един от най-големите производители на торове в света, а Ормузкият проток е решаващ морски маршрут за износа. Около 35% от глобалния износ на карбамид (урея) преминава през този воден път. Карбамидът е най-широко използваният азотен тор, който от своя страна е в основата на около половината от глобалното производство на храни.
През същия маршрут преминават и 45% от световния износ на сяра – ключова съставка за производството на фосфатни торове, както и значителни обеми амоняк, основна съставка за азотните торове.
"Не бива да подценяваме какво би могло да означава това за световното производство на храни", коментира пред Financial Times Свейн Торе Холсетер, главен изпълнителен директор на най-голямата европейска група за торове Yara.
Той добави, че фокусът върху петрола и газа "засенчва" въздействието върху индустрията за торове.
"Ако [торовете] не стигнат до нивите на фермерите, добивите могат да спаднат с до 50% още при първата реколта", каза той.
- Ако прекъсването продължи, потребителите могат да видят по-високи цени на хляба в рамките на 6 до 10 седмици.
- Конкретно на яйцата до няколко месеца.
- На свинското и пилешкото месо - в рамките на шест месеца, прогнозира Радж Пател, експерт по хранителни системи в Училището по обществени въпроси "Линдън Б. Джонсън".
Цените на торовете вече рязко скочиха
Цените на гранулирания карбамид в Близкия изток са се повишили с около $130 до нива от $575–650 на тон от петък насам, докато египетските експортни цени са се покачили с около $125 до около $610–625 на тон за същия период, според Argus.
Европейските фючърси за амоняк също скочиха, като разфасовки от 1000 тона за април се търгува на цена от $725 за тон – с около $130 по-висока от последната търговия на договора в средата на февруари.
Ефектът може да е по-голям от войната на Русия в Украйна
Анализаторите казват, че смущенията могат да се окажат дори по-разрушителни от хранителния шок, предизвикан от войната на Русия в Украйна през 2022 г., когато разходите за енергия и торове скочиха, а световните цени на храните достигнаха рекордни нива.
"Когато цените скочиха през 2022 г., беше извънредно, но пазарът успя да се адаптира, защото руският износ продължи", каза Крис Лоусън, ръководител на отдела за торове в CRU, добавяйки, че "голямата разлика" този път е, че блокираният Ормузки проток е физическа бариера.
Въздействието върху храните през 2022 г. беше по-непосредствено, тъй като Украйна беше основен износител на пшеница, каза Пател, но "този път въздействието ще бъде много по-широкообхватно".
По-скъпият газ също повишава цените на торовете
Прекъсването вече засяга производството. QatarEnergy, която е изнесла 5.4 милиона тона карбамид (близо 10% от световната морска търговия) миналата година, заяви в понеделник, че е спряла производството на сяра, амоняк и карбамид в комплекса си Ras Laffan след атака с дронове срещу обекта ден по-рано.
Иран е спрял цялото си производство на амоняк заради конфликта, докато производители на други места в региона обмислят намаляване на производството, тъй като корабите не могат да преминат през Ормузкия проток, каза Сара Марлоу, глобален ръководител на ценообразуването на торове в Argus.
Цените на енергията също добавят натиск. Природният газ е основната суровина за производство на азотни торове като амоняк и карбамид, което означава, че растящите цени на газа могат бързо да повишат производствените разходи.
Холсетер заяви, че цената на газа, използван от Yara за производство на торове в Европа, се е удвоила от $10.6 за mmbtu в петък до над $20 до понеделник.
Прекъсването идва в особено чувствителен момент за фермерите. В части от Европа и северното полукълбо производителите навлизат в сезона на пролетното торене, когато купуват и разпръскват хранителни вещества, които определят добивите по-късно през годината.
"Това, от което се притеснявам, подобно на случилото се през 2022 г., е, че най-уязвимите ще платят най-високата цена", каза Холсетер.
"Видяхме какво означава това – глад в много части на света"., добави той.