България получи положителна оценка от Работната група за борба с подкупването към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), което е ключова стъпка по пътя към членство. Това съобщиха от Министерството на правосъдието. Въпреки положителната оценка, остават нерешени въпроси.
Решението е взето по време на пленарна сесия в Париж, след цялостен преглед на напредъка на страната в борбата с корупцията, включително прилагането на стандартите на Конвенцията на ОИСР за подкупване на чужди длъжностни лица.
От работната група отчитат, че България е изпълнила в значителна степен основните препоръки. Сред посочените напредъци са промени в наказателното законодателство, въвеждане на механизми за корпоративна отговорност, мерки срещу фалшивото счетоводство и защита на подателите на сигнали.
Остават обаче и нерешени въпроси. ОИСР ще продължи да следи изпълнението на две препоръки – възможността за използване на специални разузнавателни средства при разследване на юридически лица, както и законовата забрана за образуване на дела по анонимни сигнали
Оценката е част от процеса на присъединяване на България към ОИСР, като окончателното членство ще зависи от последващото изпълнение на ангажиментите и реформите в сектора.
Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) обединява 38 развити икономики и задава стандарти в области като икономическа политика, инвестиции и борба с корупцията. Членството се счита за знак за стабилност и доверие към дадена държава.
България официално започна процеса по присъединяване през 2022 г., след години на заявени намерения, като целта е страната да се присъедини до края на 2026 г.
Основните пречки пред България за членство в ОИСР са свързани не толкова с липсата на закони, колкото с прилагането им на практика. Организацията следи дали има реални резултати в борбата с корупцията, включително разследвания и присъди по високите етажи на властта, където страната традиционно изостава. Сериозен въпрос остава и ефективността на съдебната система, особено ролята на прокуратурата и независимостта на разследванията.
Допълнителни проблеми са свързани с ограничените възможности за разследване на юридически лица, включително използването на специални разузнавателни средства, както и законовата забрана за образуване на дела по анонимни сигнали.
