Италианският премиер Джорджа Мелони призна поражението на референдума за съдебна реформа, но въпреки сериозния удар за нейното крайнодясно управление подчерта, че няма да се оттегли.

"Уважаваме решението на италианците", продължаваме напред", заяви тя във видеобръщение.

„Суверенният народ се изказа и ние се прекланяме пред волята му. Той се е изказа с изключително висока избирателна активност и това, независимо от резултата, е голямо доказателство за демокрацията. Направихме всичко възможно, за да обясним важността на реформа, която щеше да направи правосъдието по-справедливо, а Италия — по-свободна. Италианците обаче имаха различно мнение и го приемаме с най-голямо уважение."
Така заяви секретарят на „Форца Италия" Антонио Таяни.

При почти напълно преброени гласове от вота, проведен в неделя и понеделник, лагерът „Не“ получава близо 54%, срещу малко над 46% за „Да“, сочат официалните данни, цитирани от АФП.

По време на кампанията Мелони настояваше, че референдумът, който засяга ролята и контрола върху съдиите и прокурорите, не е вот за нейното управление. Тя повтори това и след резултатите, заявявайки, че „италианците решиха“, но добави, че „това не променя ангажимента ни да продължим“.

Въпреки това тя активно подкрепяше предложенията заедно с коалиционните си партньори, докато опозиционните партии водеха кампания за „Не“.

„Това е много лош резултат. Той показва, че тя е загубила доверието на избирателите по ключов въпрос от своята програма и една от основните инициативи на десницата през последните 30 години“, заяви политологът Даниеле Албертаци от британския Университет в Съри.

Поражението е първият сериозен неуспех за Мелони, която управлява относително стабилна коалиция от октомври 2022 г. и се подготвя за парламентарни избори догодина. 

„Ако център-лявото се мобилизира, това ще им помогне, защото имиджът ѝ на непобедима вече не съществува“, допълни Албертаци.

Избирателната активност беше сравнително висока за референдум - близо 59%.

Референдумът предвиждаше разделяне на ролите на съдиите и прокурорите и промяна на органа за контрол върху тях, като правителството го представяше като необходима стъпка за гарантиране на безпристрастност.

Критиците обаче го определиха като опит за засилване на политическия контрол върху независимата съдебна власт, чиито решения често са били атакувани от представители на правителството.

Те също така подчертаха, че реформата не решава основните проблеми на италианската съдебна система - продължителните дела, натрупаните казуси и пренаселените затвори.

Анализатори отбелязват, че сложността на реформата и политическата реторика около нея са превърнали гласуването в вот на доверие към самата Мелони. 

„Мелони със сигурност е отслабена“, посочи политологът Лоренцо Кастелани от римския университет LUISS.

Лидерът на Движение „Пет звезди“ и бивш премиер Джузепе Конте, който се противопостави на референдума, заяви, че е време за ново управление. 

„Това е предизвестие за изгонване на това правителство след четири години“, каза той на пресконференция.

Италианската десница отдавна настоява за съдебна реформа - тема, свързана с покойния премиер Силвио Берлускони, който обвиняваше магистратите в политическа пристрастност.

Членове на правителството на Мелони също критикуват съдебната система, като министърът на правосъдието Карло Нордио подчерта, че реформата ще коригира „парамафиотски механизъм“ в нея.

Предложенията включваха забрана съдиите и прокурорите да сменят ролите си, както и промени във Висшия съвет на магистратурата (CSM) - орган за надзор и дисциплинарен контрол.

Планът предвиждаше разделянето му на два отделни съвета - за съдии и за прокурори - и създаването на нов дисциплинарен съд от 15 членове.

Членовете трябваше да бъдат избирани чрез жребий, като част от съдиите щяха да се определят от списъци, изготвени от парламента.

Противниците на реформата предупреждаваха, че това ще направи органа по-податлив на политически натиск и ще подкопае принципа на заслугите.