Изследователите са намерили граница на клонирането след 20-годишни опити с мишки
Дългогодишен научен експеримент в Япония показа, че клонирането на бозайници има естествен предел, след като серия от последователно клонирани мишки започва да умира веднага след раждането. Резултатите поставят под съмнение възможността за неограничено клониране и имат значение за редица бъдещи биотехнологични приложения.
Изследването, публикувано в списание Nature Communications, обхваща период от близо 20 години. Учените създават женска мишка чрез клониране, след което клонират нейните копия в продължение на 58 поколения. Общият брой на създадените клони надхвърля 1200.
В началото експериментът протича без сериозни проблеми. Между 2005 и 2013 г. са създадени първите 25 поколения, като животните изглеждат здрави и жизнеспособни. Тогава изследователите дори предполагат, че процесът може да продължи „неограничено“.
С напредването на поколенията обаче започват да се появяват проблеми. Около 27-ото поколение клонираните мишки показват намалена плодовитост, раждат по-малко малки и развиват по-големи плаценти. Смъртността постепенно се увеличава, като до 57-ото поколение оцеляват под 1% от новородените.
В 58-ото поколение всички клонинги умират в рамките на ден след раждането, без видими външни аномалии. Точната причина за смъртта остава неясна.
„Смятахме, че можем да създадем безкраен брой клонинги. Затова тези резултати са толкова разочароващи“, коментира ръководителят на изследването Терукико Вакаяма от Университета в Яманаши. „На този етап нямаме решение как да преодолеем това ограничение."
Генетичният анализ разкрива, че макар клонингите да изглеждат идентични, с всяко поколение се натрупват малки мутации, които с времето се превръщат в сериозни генетични отклонения. В някои случаи е установена дори загуба на цяла Х-хромозома.
„Някога се смяташе, че клонингите са напълно идентични с оригинала, но това изследване показва, че мутациите се натрупват три пъти по-бързо в сравнение с естественото размножаване“, обяснява Вакаяма.
Според учените резултатите подчертават значението на генетичното разнообразие при бозайниците. За разлика от някои растения и микроорганизми, които се размножават чрез клониране, при бозайниците натрупването на дефектни гени води до постепенно влошаване на жизнеспособността.
Откритието има потенциални последици за редица области - от клонирането на селскостопански животни до опитите за възстановяване на изчезнали видове. Данните показват, че подобни технологии могат да срещнат сериозни ограничения, ако не бъде намерен начин за ограничаване на генетичните мутации.
Изследването поставя важен въпрос пред бъдещето на биотехнологиите. Най-вече - доколко клонирането може да замести естественото размножаване, без да доведе до биологичен срив.
