Кой стои зад дроновете, които разузнават американски ядрени бази? Устройствата, способни да устояват на заглушаване, са насочвали вниманието си към чувствителни обекти, сякаш следват предварително изготвен план. Този пробив разкрива нова реалност - ядреното възпиране вече не гарантира защита срещу евтини, но ефективни заплахи. Войната през 2026 г. се води не само с танкове и ракети, а и с масово използване на евтини дронове, които Украйна превърна в изключително ефективни средства за разузнаване и удари. В САЩ обаче дълго време подценяваха този риск, което кара експерти от месеци да предупреждават за неподготвеността на страната.
В началото на март няколко вълни от по 12–15 дрона са прелетели над военновъздушната база Барксдейл в щата Луизиана - ключов елемент от американската ядрена стратегия. Технически напредналите апарати, способни да останат във въздуха до четири часа, са устояли на опитите за заглушаване. Според вътрешен брифинг, цитиран от телевизия „Ей Би Си Нюз“ и препредаден от списание „Атлантик“, те са се разпръснали над чувствителни зони на базата, сякаш следват списък с цели.
Барксдейл е една от най-важните бази в САЩ. Там са разположени 2-ро и 307-мо бомбардировъчно крило с бомбардировачи B-52H, способни да носят ядрено оръжие, както и Командването за глобални удари, което ръководи въздушния компонент на американската ядрена триада. Макар Вашингтон да не разкрива официално местоположението на ядрените си бойни глави, базата се смята за вероятен такъв обект. Фактът, че дронове са могли да я прелитат необезпокоявано, поставя под въпрос сигурността на стратегическите бомбардировачи.
Наблюдаваните дронове са сравнително малки, което предполага радиус на действие от десетки километри. Това означава, че вероятно са били изстреляни от територията на САЩ от враждебни елементи, действащи вътре в страната. Версията за случайна акция на любител изглежда малко вероятна заради сложността на използваните технологии и избора на цели.
Случаят напомня за операцията „Паяжина“, проведена от Украйна срещу Русия през 2025 г., когато дронове, скрити в камиони, атакуваха едновременно няколко бази дълбоко във вътрешността на страната. Тогава бяха унищожени или повредени около 20 самолета, включително стратегически бомбардировачи.
Барксдейл не е единственият обект, над който са засечени подобни дронове. През март такива апарати са били забелязани и над Форт Макнеър във Вашингтон, където живеят държавният секретар Марко Рубио и министърът на отбраната Пийт Хегсет. Това засилва подозренията за евентуално участие на държавни актьори. Иран би могъл да има интерес да удря цели на американска територия в контекста на текущия конфликт. Русия също често се споменава, тъй като вече извършва подобни операции срещу обекти на НАТО в Европа.
Китай също не е изключен. Страната разполага с мащабна индустрия за производство на дронове и вече е използвала шпионски балони над САЩ, преди да бъде публично разкрита през 2023 г. Конфликтът с Иран също е от стратегически интерес за Пекин, тъй като ангажира ресурсите на Вашингтон и може да създаде възможности за действия около Тайван. Тестването на американската отбрана около ядрени обекти има както разузнавателен, така и сигнален характер.
Предизвикателството пред САЩ и Русия е, че няма система, способна да защити всичко навсякъде и по всяко време. Заплахите варират от евтини дронове до балистични и хиперзвукови ракети. Украйна и Русия вече разработиха редица решения - защитни мрежи, примамки, евтини дронове-прехващачи.
САЩ тепърва се изправят пред подобни дилеми, но в много по-голям мащаб и с по-високи залози. Една от възможностите е защита на бомбардировачите в укрепени укрития, каквито съществуват в Европа, но те са скъпи и не осигуряват пълна защита. Американските военновъздушни сили залагат на стратегия за разпръскване на техниката, известна като „Agile Combat Employment“, разработена основно срещу китайски ракетни заплахи.
Тази концепция обаче не отчита риска от евтини дронове, действащи вътре в страната. Обекти, считани досега за защитени, се оказват уязвими.
Вашингтон вероятно ще трябва да инвестира в по-прости защитни средства - покрити хангари, защитни мрежи и системи за прехващане, както и да ускори внедряването на дронове-прехващачи.
Опитът на Украйна в тази област може да се окаже изключително ценен, но подобно сътрудничество не изглежда да е приоритет за администрацията на Доналд Тръмп, който отказа предложената помощ от украинския президент Володимир Зеленски.
