Украинските атаки с дронове пречат на Русия да се възползва от скока в цените на петрола, причинен от войната в Близкия изток, и разкриват слабостите в системата ѝ за противовъздушна отбрана. Според Financial Times, макар печалбите на Москва да остават високи, като цената на суровия петрол Brent се търгува над 100 долара за барел, атаките срещу двата основни експортни центъра на Русия в Балтийско море биха могли да намалят приходите на Кремъл.
Според Борис Додонов, ръководител на катедра „Енергетика и климат“ в Киевското училище по икономика, петте атаки срещу Приморск и Усть-Луга са стрували на руските износители на енергия приблизително 970 милиона долара пропуснати ползи през седмицата преди 29 март.
Приморск и Усть-Луга представляват над 40 процента от капацитета за износ на суров петрол на Русия по море. Само в Приморск е загубен петрол на стойност 200 милиона долара при атаките, според западен служител по сигурността.
Според анализатора на Seala AI Владимир Никитин, товаренето на терминалите може да се възобнови в рамките на няколко дни, въпреки че, възстановяването на повредените резервоари, без да се засяга износът, може да отнеме месеци. Ремонтът на технологичните линии на терминала на Новатек в Уст-Луга може да отнеме повече от месец, добави той.
Губернаторът на Ленинградска област Александър Дрозденко заяви, че ситуацията в района, където се намират съоръженията, „остава трудна“ и че „няма прогнози за намаляване на интензивността“ на „безпрецедентните атаки от вражески безпилотни летателни апарати“.
Украйна изпреварва Русия по отношение на ударите на далечни разстояния.
Тази скорошна вълна от атаки показва, че украинската индустрия за дронове с голям обсег е по-напред от московската, въпреки постоянните, руски въздушни удари срещу украински производители на дронове, заяви източник, близък до руското Министерство на отбраната.
„Ако Украйна може редовно да изстрелва крилати и балистични ракети, тогава руската страна ще пострада още повече“, каза той.
Русия е разработила многопластова отбранителна система, включваща електронни контрамерки, физически бариери и дори резервни части. Но това очевидно е недостатъчно, за да се противодейства на напредъка на Украйна в технологиите за безпилотни летателни апарати.
Например, „Роснефт“, най-големият износител на петрол в Русия, разполага със собствени системи за електронна война, предназначени да унищожават дистанционно управляеми дронове, летящи на височина най-малко 35 метра:
„Според доклад на украинската частна разузнавателна компания „Далас“ обаче, тези средства са практически безполезни срещу най-новите модели украински дронове, които летят по програмирани координати без радиовръзка.“
Миналият ноември Путин подписа закон, разрешаващ разполагането на резервисти за защита на „критично важни“ обекти от дронове. Един високопоставен руски бизнесмен обаче изрази скептицизъм относно инициативата.
„Каква е ползата от резервисти с прашки? Трябваше да монтираме кули във всички наши фабрики и да опънем мрежи между тях... Купихме всичко със собствени пари. Москва не ни даде нищо“, каза той пред Financial Times, добавяйки, че е похарчил най-малко 1,5 милиарда рубли (19,1 милиона долара) за тези мерки.
Украйна унищожава руската петролна индустрия.
По-рано ръководителят на президентската администрация Кирил Буданов заяви, че чуждестранните партньори на Украйна са поискали от Киев да смекчи атаките срещу руските петролни рафинерии на фона на рязкото покачване на световните цени на петрола.
В същото време „Телеграф“ пише, че Украйна е решила да игнорира призивите на западните съюзници да не нанася удари по руската нефтена и газова инфраструктура.
