Данни за качеството на атмосферния въздух поставят сериозни въпроси за реалните източници и разпределението на замърсяването в региона на Южна България. Сравнителен анализ на измерванията от автоматичните измервателни станции в Димитровград и Гълъбово показва на пръв поглед необясним резултат: въпреки значително по-малкия индустриален капацитет, въздухът в Димитровград се оказва приблизително два пъти по-замърсен със серен диоксид от този в Гълъбово.
Данните
На база среднодневните концентрации на серен диоксид за 2025 г., изчисленията показват:
- Димитровград: 19,4 µg/m³ средногодишна концентрация
- Гълъбово: 8,93 µg/m³ средногодишна концентрация
Индустриалният контекст
В района на Димитровград функционира въглищна централа с приблизителна мощност от около 120 MW (според Уикипедия), докато в комплекса около Гълъбово – включително Марица-изток енергиен комплекс – работят няколко топлоелектрически централи с обща мощност над 3300 MW (според Уикипедия). Това прави около 28 пъти по големи въглищно мощности около Гълъбово от тези около Димитровград.
Освен това:
- Централата в Димитровград работи периодично, с чести аварии и ремонти.
- Централите край Гълъбово работят постоянно, с редки и краткотрайни намаления на мощността и спирания.
Логичното очакване би било замърсяването в Гълъбово да е значително по-високо, в десетки пъти. Реалните измервания показват обратното.
Възможните обяснения
Този парадокс поражда няколко хипотези:
1. Разлика в измервателните данни
Възможно е автоматичната станция в Гълъбово да отчита по-ниски стойности от реалните. Обратната хипотеза – че станцията в Димитровград завишава стойностите – изглежда по-малко вероятна, тъй като данните ѝ се потвърждават от допълнителни локални измервания, включително от граждански инициативи като Дишай Димитровград.
2. Различна ефективност на сероочистващите инсталации
Една от най-логичните хипотези е, че централите в Маришкия басейн разполагат със значително по-ефективни сероочистващи съоръжения, които редуцират емисиите на серен диоксид в много по-голяма степен в сравнение с инсталацията в Димитровград.
3. Локални атмосферни условия
Теоретично е възможно специфични метеорологични условия – инверсии, релеф, въздушни течения – да задържат замърсяването над Димитровград и да способстват за по-високи концентрации. В същото време в района на Гълъбово замърсителите може да се разсейват по-бързо. Тази хипотеза обаче трудно обяснява устойчивата разлика в годишен план и не изглежда много вероятна.
4. Пренос на замърсяване
От РИОСВ – Хасково често посочват като причина комбинация от локални емисии и пренос от комплекса край Гълъбово. Това обяснение също поражда въпроси – ако преносът е толкова значим, защо не се отчита по-високо замърсяване в самото Гълъбово, което е непосредствено до източника?
Основният въпрос
Как е възможно район с многократно по-големи мощности и изгаряне на въглища да отчита по-ниски нива на серен диоксид от град с ограничен и периодично работещ източник?
Ако се вземе предвид и по-краткото време на работа на централата в Димитровград, изводът става още по-категоричен – относителното въздействие върху местния въздух изглежда несъразмерно високо.
Необходимост от отговори
Настоящият анализ не претендира за изчерпателност, но ясно показва несъответствия, които изискват експертна оценка. Необходим е задълбочен преглед на:
- реалните емисии от отделните източници
- ефективността на сероочистващите инсталации
- коректността и калибрацията на измервателните станции
- влиянието на метеорологичните фактори
До момента обаче институциите не дават ясен и аргументиран отговор.
Заключение
Разликата в замърсяването между Димитровград и Гълъбово изглежда трудно обяснима само с официално посочваните фактори. Това поставя въпроса за прозрачността на данните и ефективността на контрола върху индустриалните емисии.
Отговорите следва да дойдат не от предположения, а от задълбочен анализ на компетентните държавни органи – защото става дума за качеството на въздуха и здравето на хората.
Но пък данните спрямо замърсяването в Гълъбово са угодни на държавата, която единствено може да ги събира законно, защото районът не надвишава годишно допустимите превишения на серен диоксид и България не влиза в нова наказателна процедура в европейския съд за замърсяване на въздуха.
От редакцията на BGvesti изпращаме запитване към МОСВ по тези въпроси, като единствена компетентна институция в страната, която прави измерванията чрез ИАОС и осъществява контрола върху замърсителите чрез РИОСВ.
