Купуват се радари, ракетни комплекси, дронове, самоходни гаубици, залпови системи за милиарди
Ако някой си мисли, че модернизацията на българската армия ще мине с покупката на ескадрила от 16 американски изтребители F-16, близо 200 бронирани машини „Страйкър“ и производството на 2 нови многофункционални модулни патрулни кораба
за общо близо 9 млрд. лв. (4,5 млрд. евро),
определено много се лъже.
И тук не става изобщо въпрос само за паралелното допълнително харчене на стотици милиони евро и долари за хангари и инфраструктури за новите изтребители, за ракетите „Джавелин“ за бронираните машини или пък за сателитните системи за бъдещите нови кораби.
Предстои наистина грандиозно военно пазаруване, чиято основа ще е изхарчването на поне 3,2 млрд. евро. Финансирането ще е основно със заеми по европейския инструмент „SAFE“ (Support for Ammunition Production). Този механизъм на Европейската комисия е на обща стойност 150 милиарда евро.
България може да участва с покупки със заеми от 3,2 млрд. до 3,5 млрд. евро. Наскоро военният министър Атанас Запрянов обяви, че е имало голяма опасност българските проекти да не се състоят или да се отложат много във времето, но удължителният закон за бюджета ги е отпушил.
Тук става дума за
поне 9 ключови сделки, без които изобщо не може да се говори за
пълноценна модернизация на армията.
Защото наистина стои ребром въпросът как така България се докара до там, че Гърция и Румъния да ни пазят с ПВО и самолети.
„Като генерал, не като политическо лице, твърдя, че отбраната и сигурността на България са гарантирани в колективната отбрана на НАТО. И НАТО е гарант да имаме национална отбрана и сигурност. Да напомня, че дори
като член на Варшавския договор България имаше въоръжени сили от над 120 000 души
плюс транспортни, строителни войски и др., България е разходвала 9% от БВП за тези способности, плюс 4 -5% за изграждане на инфраструктура“, заяви Запрянов и припомни, че сега армията е под 40 000, а даваните средства са 2,1% от БВП.
„Ако бяхме извън НАТО, трябва да увеличим военните сили многократно. Сегашните проценти трябва да нараснат многократно. НАТО е гарантът, които позволява да имаме противовъздушна и противоракетна отбрана в условията на непредвидимите рискове“, коментира още военният министър.
България завърта рулетката на военни проекти за милиарди евро
Безспорно един от най-ключовите е покупката на поне 7 нови трикоординатни (3D) радара. Той е част от натовските ни ангажименти и жизненоважен при бъдещото пускане в действие на българските F-16. Става дума за проект за инвестиционен разход (ПИР) „Придобиване на нови трикоординатни радари“, който „има за цел изграждане, развитие и поддържане на способностите на Системата за наблюдение на въздушното пространство в зоната на отговорност на България в съответствие с концептуалните и стандартизиращи документи на НАТО“,
Той е необходим и за преодоляване на недостига от способности за наблюдение на въздушното пространство с наземни средства за активна радиолокация и ще е част от Интегрираната система за ПВО и ПРО на НАТО.
България има огромен проблем с радарите. Не само защото сегашните покриват малко пространство, но тъй като са съветски, имат проблеми и с разпознаването.
Чрез новите радари ще се изпълнят изискванията на НАТО за
формиране на основно радарно покритие в зоната на отговорност на България
за откриване, съпровождане и опознаване на въздухоплавателни средства, летящи на височини над 3000 м, както и формиране на Опозната картина за въздушната обстановка за осигуряване изпълнението на мисията Air Policing.
Проектът е на базата на договор между българското и френското Министерство на отбраната. Преди няколко месеца българският военен министър Атанас Запрянов и тогавашният му френски колега и настоящ френски премиер Себастиен Лекорню подписаха специално споразумение. Става дума за 3D радари от френската компания Thales (Талес).
Проектът за инвестиционен разход е
разработен за 8 години и е на стойност 195 млн. евро
Първото плащане е за 92 710 000 eвро. Предвидено е да бъде извършено от бюджета на Министерството на отбраната за сметка на отлагане на капиталови разходи, осигурени от получена помощ от Кралство Дания за 348,5 млн. лв. и икономии по бюджета на Министерството на отбраната за 2025 г. Тези пари бяха получени като компенсация за военната ни помощ за Украйна. Отложените капиталови разходи от 2025 г. ще се препланират и осигурят през 2026 г. за сметка на Дълговия инструмент за действие в областта на сигурността в Европа - SAFE.
България купува и френски самоходни
артилерийски установки (САУ) „Сезар“ и немски зенитно-ракетни комплекси „IRIS-T SLM”
Самоходните гаубици „Сезар“ представляват модерна артилерийска система, монтирана на камион. Системата е оборудвана със 155-милиметрово оръдие, способно да изстреля шест снаряда за по-малко от минута, с обсег до 40 километра, и то с висока точност. На такова разстояние се намират вражеската артилерия, резерви, командни пунктове.
Предстои и съвместно придобиване от Германия на наземна система за противовъздушна отбрана „Ирис“ („IRIS“) . Преди няколко седмици правителството и Народното събрание одобриха инвестиционен разход „Придобиване на зенитно-ракетни комплекси“. По него България е заявила намерение за закупуване 1 брой „IRIS-T SLM“ на обща стойност 182 114 311 евро (356 184 633 лева). В комплекса са включени бойните ракети, обучение и сертификация на инженерно-техническия състав и интегрирана логистична поддръжка. Срокът за доставка е 34 месеца.
Допълнително е предвидена възможност да се купят по този договор още до 5 броя от същата система, както и една система с далечен обхват – IRIS-T SLX, също на фиксирана цена от 587 489 597 лв. без ДДС. Офертата е валидна до края на 2031 г.
„Сезар“-ите се предвиждат като заместител на 122-мм артилерийски установки „Гвоздика“. Част от тях България даде на Украйна.
„Ирис“-ите са заложени като заместител на съветските ракетни комплекси С-300
Предвидени са и закупуване на дронове и баражиращи боеприпаси, 155 мм боеприпаси, транспортна техника, залпови ракетни системи. Те са все в рамките на проектите по европейския инструмент.
Паралелно върви и покупката, и придобиването на брегови противокорабен ракетен комплекс от САЩ. Това стана възможно след като Държавният департамент взе решение, с което одобри евентуална чуждестранна военна продажба за правителството на България на противокорабен ракетен комплекс NSM CDS и свързаното с него оборудване на приблизителна стойност 620 млн. долара.
Договорите ще бъдат сключени по схемата „правителство с правителство“, като основните плащания са предвидени за периода 2029-2030 г., а срокът за изпълнение е до 2030 г.
Придобиването за ракетни комплекси за брегова охрана стана особено актуално след избухването на войната в Украйна и около придобиването на двата нови бойни кораби. В момента България разполага единствено с произведен през 80-те години на миналия век съветски ракетен комплекс „Рубеж“.
Първоначално армията планираше да вземе противокорабни комплекси RBS-15, каквито бяха избрани за въоръжението на двата нови бойни кораба, които се строят в момента от германската компания „Люрсен“. По този начин мунициите на корабните и бреговите установки щяха да са еднакви. Проучването им обаче показало, че европейските комплекси имат далекобойност до 80 км, колкото е и на „Рубеж“. Заради това и военните се спрели на по-модерните NSM, които могат да поразят ефективно цел на 250 км. С такива комплекси разполага и бреговата охрана на Румъния, американците също ги ползват.
Правят се и проектите за подмяна на съветските пистолети и снайперовите пушки в армията с натовски образци, за придобиване на комуникационна система „Старлинг“, но само като дублираща, и др.
„Ако всички договори, които са сключени, се изпълнят,
към 2030 г. ще приключим със съветското въоръжение и техника, доминиращо в българските въоръжени сили и ще имаме натовски въоръжени сили“, обяви министърът на отбраната Запрянов.
Според него Сухопътните войски ще имат бригада, модернизирана със „Страйкър“, няколко дивизиона 155-милиметрова артилерия, реактивна система, антидрон системи, система за командване и управление, която ще позволява да оборудваме многонационалната дивизия.
„Към 31 декември 2030 г. Военновъздушните сили ще имат 16 самолета F-16 с цялото снаряжение, ще има трикоординатна радарна система и пълен набор от дивизиони от противоракетната противовъздушна отбрана, която сме договорили. Ще имаме нов вид Военновъздушни сили. Във Военноморските сили ще има два бойни кораба, напълно оперативни, седем минни ловци, модерна брегова система“, обеща военният министър.
Красиво казано, сега остава и да стане реалност. Защото засега единствената реалност е, че България и модернизацията на нейната армия проспиват вече втора война, че вече започнати сделки започват да се бавят, а пък много от ключовите проекти не могат да стартират с десетилетия и изобщо не е ясно откъде ще се вземат толкова специалисти, които да управляват новото въоръжение.
Ракетен комплекс на Kongsberg Defence and Aerospace AS
Самоходна артилерийска установка (САУ) „Caesar"
RIS-T SLM/SLS
АЛЕКСАНДЪР АЛЕКСАНДРОВ
