Международният газов съюз: Кризата е в доставянето, не в наличностите
Mеждународният газов съюз (IGU) изпрати до своите членове специален доклад за кризата с горивата, започнала след блокадата на Ормузкия проток. Основният извод в доклада е, че светът не се е справил с диверсификацията на източниците и че Съветът за сътрудничество в Персийския залив остава основен доставчик на втечнен природен газ (ВПГ).
Производителите на ВПГ от Персийския залив са ключови доставчици и световен еталон за надеждността на доставките на ВПГ, пише IGU. Значителните инвестиции извън Персийския залив са довели до създаването на диверсифицирана и устойчива верига за доставки. За последните 10 години секторът е увеличил предлагането извън региона със 165 млн. тона. В резултат на това делът на производителите от Близкия изток в района на Ормузкия проток е спаднал от 34% от световния пазар през 2015 г. до 20% през 2024 г.
Международните потоци на природен газ и ВПГ, засегнати от затварянето на Ормузкия проток, всъщност представляват едва 3% от световното потребление или 11,7 % от търговията с природен газ. Но този дял достига 20% от търговията с ВПГ, за която страните от Съвета за сътрудничество в Персийския залив са основен източник на налични обеми.
На 4 март „Катар Енерджи“ обяви форсмажор, включително дългосрочен форсмажор за 12,5 млн. тона годишно от повредения производствен капацитет.
Затварянето на Ормузкия проток означава загуба от почти 7 млн. тона ВПГ на месец, предимно за азиатските купувачи. Затварянето на протока е засегнало една трета от търговията със суров нефт и 20% от търговията с нефтопродукти (около една трета от обемите втечнен пропан-бутан и приблизително 45% нафта).
Пазарите за много от тези продукти са съсредоточени в Азия, включително нафта (Япония, Южна Корея и др.) и втечнен пропан-бутан (Китай, Индия и др.), докато пазарите за реактивно гориво и газьол/дизел са съсредоточени в Европа и Африка.
Персийският залив е основен доставчик както на азотни, така и на фосфатни торове – около една трета от световната търговия. Ефектът от кризата върху пазарите на торове създава риск от хуманитарна криза, тъй като седем от „най-слаборазвитите“ и „развиващите се“ държави разчитат на Съвета за сътрудничество в Персийския залив за повече от една четвърт от доставките си на торове (UNCTAD).
Засегнати са и основни пазари на химически продукти. Кризата засяга също така около една трета от световната търговия с хелий, използван за производството на полупроводници, и почти една трета от търговията с метанол, който е от решаващо значение за производството на пластмаси, като голяма част от него идва от Иран.
А Европа?
В краткосрочен план физическото снабдяване на ЕС с газ не е пряко застрашено, посочва анализът на Международния газов съюз. Но европейските лидери са притеснени за наличността на а авиационно гориво и дизел.
На хартия Европа загуби значителен обем от договорените доставки вследствие на сериозните повреди, нанесени на производствени линии 4 и 6 на „Катар Енерджи Саут“, което принуди доставчикът да обяви дългосрочен форсмажор за доставките за Белгия и Италия. Производствена линия 4 изпълняваше договор за 4,6 млн. тона годишно с „Едисън“ (дъщерно дружество на френската група EDF) за доставки до терминала „Адриатик ВПГ“ в Италия.
Европейската комисия даде знак, че ще прояви гъвкавост по отношение на правилата, според които газовите хранилища трябва да бъдат запълнени до 90% преди зимата.
Няма обходни пътища
Има изобилие от природен газ. Има изобилие от ВПГ. Това, на което ставаме свидетели, не е криза на наличността, а криза на доставките, предизвикана от геополитически съображения, при която залогът е самата енергия.
Необходими са постоянни инвестиции в енергийната инфраструктура, включително ВПГ, и диверсифицирано енергоснабдяване, за да се смекчат пазарните сътресения като това, което преживяваме в момента.
Предвид нарастващото търсене на енергия природният газ е от съществено значение - не като заместител на възобновяемите енергийни източници, а като стратегическо допълнение към тях. Необходимо е да се направят достатъчно инвестиции в капацитета за съхранение на газ, тъй като съхранението е от решаващо значение за енергийните пазари да се справят със сезонните колебания, да поемат краткосрочните сътресения и да осигурят надеждно и навременно доставяне до потребителите.
Необходимо е по-тясно сътрудничество между правителствата и индустрията, за да се гарантира, че регулаторните мерки съответстват на реалностите в сектора и не възпрепятстват текущите усилия на страните за постигане на енергийна сигурност чрез диверсификация.
Петър Тодоров
