Докато вниманието е насочено към прякото напрежение между САЩ, Израел и Иран, голяма ескалация се развива другаде. В Ирак, далеч от официалните фронтове, се води война чрез посредници, която постепенно тласка региона към открит сблъсък.

През последните седмици Близкият изток е залят от нова вълна атаки, които рядко попадат в центъра на вниманието, пише Washington Post. Подкрепяни от Иран, милиции в Ирак са изстреляли десетки дронове към цели в Саудитска Арабия и други държави от Залива. По оценки на Рияд, близо половината от почти 1000 атаки срещу кралството са дошли именно от иракска територия.

Ударите са насочени към ключова инфраструктура – петролни полета, рафинерии и логистични центрове. Сред целите са енергийни съоръжения в Янбу на Червено море и обекти в източната част на Саудитска Арабия. Атаки има и срещу Кувейт и Бахрейн, включително срещу гражданска инфраструктура като летища.

Ирак като бойно поле

Това, което отличава този конфликт, е неговият характер. Ирак не е официална страна във войната, но се превръща в основна платформа за атаки. Милициите действат от неговата територия, често извън контрола на централното правителство.

Освен удари навън, те атакуват и цели вътре в страната. Засегнати са дипломатически мисии и икономически обекти, свързани със страни от Залива. Така Ирак постепенно се превръща в сцена, на която външни сили водят битките си.

Разширена роля на Иран

Тази динамика е част от по-широката стратегия на Техеран. Освен директните удари с ракети и дронове, Иран използва мрежа от съюзници в региона, за да увеличи натиска върху противниците си.

Иракските милиции, заедно с групировки като Хизбула в Ливан, позволяват на Иран да разшири обхвата на атаките си, без да поема пряка отговорност. Анализатори отбелязват, че в последните седмици тези групи действат по-координирано и с по-малко ограничения.

Сила извън държавата

Днес в Ирак действат десетки въоръжени групировки с огромен ресурс – стотици хиляди бойци, значително финансиране и модерно въоръжение, включително ракети с далечен обсег.

Най-влиятелните сред тях имат дълбоки връзки както с иранските власти, така и с политически структури в самия Ирак. Това поставя под въпрос способността на държавата да упражнява реален контрол.

В някои случаи тези милиции изглеждат по-силни от официалните институции, което допълнително усложнява ситуацията.

Балансът се променя

За държавите от Залива Ирак се превръща в удобна зона за отговор. Ударите там позволяват реакция срещу иранските съюзници, без директен сблъсък с Иран.

Саудитска Арабия вече обмисля ограничени действия срещу милициите, а други държави могат да предоставят територията си за операции на САЩ. Това обаче увеличава риска от разширяване на конфликта.

Крехката държава

В същото време Ирак остава политически нестабилен. След изборите страната е в период на вътрешни конфликти и трудни коалиционни преговори. Това отслабва способността на властите да ограничат влиянието на въоръжените групировки.

Резултатът е познат сценарий – държава, която формално съществува, но на практика не контролира напълно територията си.

Рискът от открит сблъсък

С нарастването на атаките и ответните действия границата между „война в сянка“ и открит конфликт става все по-тънка. Всяка нова атака увеличава риска от директен сблъсък между регионалните сили.

Засега всички страни избягват този сценарий. Но колкото повече се разширява тази непряка война, толкова по-трудно ще бъде тя да остане в сянка.