Крум Зарков загуби грандиозно – и направи онова, което мнозина преди него аха-аха да успеят, но той взе, че ги надмина.

Проблемите на левицата, не само в България, не са единствено тактически. Някои анализатори ги свеждат до половин дузина съмнителни решения в последните десетилетия. Други направо ги наричат „смъртни грехове“. 

В САЩ имат подобни проблеми, не е някаква рядкост. „Америкън Компас“ примерно пише: „особено поразително е, че дори голямата финансова криза от 2008-2009 г. не предизвика никакво пренасочване на избирателите към левицата. В най-голямата криза на капитализма от 1930-те, с големи проблеми и рязко падащи доходи, силите на десницата се възползваха най-много, особено десните популисти."

И: „обществото просто не се интересува да купува това, което левицата продава. Вътрешните диагнози на левицата я карат да вярва, че като събере парчетата от този глобален погром, най-накрая може да получи неуловимата подкрепа, от която се нуждае. Но макар със сигурност да е възможно – може би дори вероятно – левицата да спечели някои важни избори в близко бъдеще, трайна масова подкрепа за левицата и нейните цели няма да се появи, освен ако и докато тя радикално не обнови предлагането си, като изостави нездравословните и непопулярни обсесии, които поглъщат вниманието ѝ и отвличат вниманието от реалното решаване на проблемите."

САЩ си e САЩ, и все пак тези изводи могат да бъдат пренесени в нашата почти провинциална среда. Ретросоциализмът, катастрофизмът – това са напълно валидни причини за провала на левицата в България. Обаче тук има има и друго.

Благодарение на същия този провинциализъм и електорална ограниченост, които диктуват българския политически живот, голяма тежест придобиват изборите на конкретни лица. 

Тук БСП показа абсолютна нефелност. Крум Зарков завърши победната си реч при избора си в БСП с нещо от сорта на „започва нов ден“. И ден-два по-късно даде на Наталия Киселова шефското място на партийната парламентарна група. Киселова вече бе доказано неспособна да се справи с фестивал на джанката, какво остава с цяла парламентарна група, но Зарков пое тоя риск. Този риск, без никакво съмнение, му струва десетки хиляди гласове.

Киселова не беше непременно големият проблем. Но хората, които й гласуваха доверие, най-вече Зарков, трябваше да се замислят. Защо не го направиха – не знаем. Далеч съм от мисълта, че някой е спонсорирал всичко това. Кой и защо би спонсорирал Киселова?

Но това беше ритуално самоубийство. Конституционалист, плеснат през ръцете от Конституционния съд, посредствен председател на парламента (аз собствено не се сещам за по-слаб), агресивен аривист, който с нищо не допринесе за политическата култура, не само беше възнаграден с пост, а по-късно в партийните листи беше сложен на уж избираемо място за сметка на партийни членове (каквато тя не е). Е, Зарков сам падна върху меча, образно казано. Това беше само едно от грешните му решения – и знаково. 

БСП не е в парламента – и това е хем добра, хем лоша новина. Добра – ясно защо. Лоша – защото все пак има нужда от някаква приемственост. Но Крум Зарков реши да зачеркне цялата тази приемственост. Негова си работа. Да се оправя с другарите.

Михаил Димитров