• Преди десетина дни страните-членки окончателно дадоха зелена светлина на заема от 90 млрд. евро за Украйна и на 20-ия санкционен пакет срещу Русия. В интервю за БНР евродепутатът от Зелените/Европейски свободен алианс Сергей Лагодински приветства резултата, но подчертава, че като по-сериозен проблем се очертава помощта, която до този момент идваше от Съединените щати. Лагодински е на мнение, че на бъдещия премиер Радев трябва да се дадат 100 дни, преди да се правят оценки за действията му.

• „Обещахме, че ще изпълним нашия ангажимент към Украйна и го направихме“, каза пред Европейския парламент председателката на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен и припомни, че първият транш от 45 млрд. евро ще замине още през това тримесечие:

• Нашето послание е ясно - ще продължим да подкрепяме смелия украински народ и неговите въоръжени сили. Докато Русия удвоява агресията си, Европа удвоява своята подкрепа за Украйна.

• Тя бе категорична, че санкциите оказват осезаем ефект върху руската икономика. „С нарастваща инфлация и стремително покачващи се лихвени проценти, последствията от войната се плащат от джобовете на хората. До такава степен, че Кремъл реагира по обичайния си начин - като ограничава интернет и свободната комуникация“, каза фон дер Лайен.

• До такава степен, че руснаците усещат, че отново живеят зад желязна завеса – този път цифрова. Но ако историята ни учи на нещо, то е, че всички стени в крайна сметка падат.

• Как забавянето на този заем ще се отрази на Украйна и нейната отбрана, питам евродепутата Сергей Лагодински.

• Мисля, че всяко забавяне на нашата помощ, независимо от нейния характер, е проблем. Украинците, за съжаление, са свикнали да закъсняваме. Но по-скоро трябва да отбележим факта, че най-накрая успяхме да преодолеем унгарската съпротива. И то не само по този конкретен въпрос, а и по много други важни за нас теми. Например, за началото на преговорите за присъединяване на Украйна. Така че бих се фокусирал върху това, което успяхме да постигнем, а то е изключително важно. Нека не забравяме, че това не са конфискувани руски пари. Това са допълнителни средства — 90 милиарда, които ще бъдат взети назаем от пазарите с гаранциите на нашите европейски фондове. Така че ние все още имаме руските средства, които са замразени и биха могли да бъдат конфискувани в бъдеще. Този вариант винаги остава на масата. Но 90 милиарда е нещо, от което Украйна се нуждае и сега трябва да ускорим процедурата, за да ги получи възможно най-скоро.

• Ще може ли Украйна бързо да навакса закъснението?

• Мисля, че Украйна няма избор, както и ние нямаме друг избор, освен да я подкрепяме. По-големият проблем ще бъде въпросът за оръжията и военната подкрепа, която идваше от Съединените щати. Сега, когато запасите са изчерпани и липсва политическа воля и фокус от страна на американската администрация, аз съм много загрижен, както и много от нас тук в Страсбург или Брюксел, какво ще се случи от техническа гледна точка. Не от финансова — тя засега и в средносрочен план може да бъде решена. Но с тези пари трябва да се купи нещо, особено ракети „Пейтриът“, които защитават небето над украинските градове. Фокусът на американската администрация и на техните военни доставки вече е различен и вероятно ще остане такъв. Това е реалният основен проблем в средносрочен план.

• Достатъчни ли са 90 млрд. евро за Украйна като се има предвид натиска не само от Русия, но вече и от Съединените щати?

- Да, това е обичайният и вече традиционен проблем при администрацията на Тръмп, но същевременно се създават нови съвместни предприятия в Европа между европейци и украинци. Ние учим много от украинците, те учат много от нас - това е двупосочен процес. За съжаление това, което не можем да произвеждаме и предоставяме бързо, са т.нар. „стратегически способности“, започвайки с разузнаването или информацията от сателити. Опитваме се да наваксаме, но това ще отнеме време. Затова засега е важно да държим американците „на борда“ колкото се може по-дълго. Не мисля, че трябва да ги провокираме да напуснат НАТО или съюза на солидарност с Украйна. Това е нашата стратегическа цел, но в същото време трябва да сме готови сами да поемем отговорността. И вече виждате, че поемаме все повече и повече отговорност.

• Докога обаче ще успеем да задържим американците на борда?

- Ще видим. Вече виждаме, че американската военна подкрепа намалява, а американските инвестиции на практика са нулеви. Трябва да се съсредоточим върху онези способности, които само американците могат да предоставят, а именно стратегическите. И трябва да убедим нашите американски партньори, че е и в техен интерес да продължат сътрудничеството с нас. Надявам се, че всички разговори за напускане на НАТО или за ненадеждност от страна на някои съюзници ще отслабнат. Смятам, нашите американски приятели разбраха, че и те се нуждаят от сътрудничеща Европа. Във всеки случай е важно да възстановим доверието. Увеличихме инвестициите — те растат, особено в Германия, а и в много други страни, включително Полша. Трябва възможно най-бързо да увеличим производството, но и да постигнем по-добро разделение на труда и стратегически подход към решенията, така че да не се стига просто до умножаване на броя танкове. Нужни са ни иновативни технологии, а не двойно или тройно повече танкове от три, четири или пет държави. Това ще бъде голямото предизвикателство— как стратегически да се позиционираме. Комисар Кубилюс работи по въпроса, както и много други от нас.

• Имате ли опасения, че след изборите в България ще се появи втори Орбан в лицето на евентуалния бъдещ премиер Румен Радев, който ще поеме същата линия и ще налага вето върху помощта за Украйна?

• Имал съм възможност да наблюдавам президента Радев в разговори преди няколко години в парламента. Видях го като прагматичен политически лидер, борещ се с корупцията. Да, знаем за някои проблематични негови изказвания за Русия, Украйна и Крим. Това не може да бъде игнорирано. Но се надявам, че той е от онези лидери, които осъзнават отговорността си, когато са на власт. Смятам, че той е различен тип лидер от Орбан и че България е различен тип държава. Вие инвестирате във военните си способности. Новият премиер също се ангажира с европейските отбранителни способности. Предпочитам да започна „на чисто“, с известна доза доверие и да се надявам, че то няма да бъде предадено. Традиционните „100 дни“ винаги са времето, което се дава на партньорите да докажат, че страховете са били неоснователни, а надеждите — оправдани. Аз предпочитам да започна така с новото правителство.

• Как лично вие виждате промяна на вземането на решенията с единодушие във външната политика?

- За да променим това, ще е нужна промяна на договорите. А за това отново е необходимо единодушие. Много страни имат притеснения — не само тези, които играят с Кремъл, но и по-малките държави, които не искат да бъдат доминирани от големите. Част от тези страхове са напълно легитимни и трябва да намерим начин да им дадем увереност, че няма да се злоупотреби с това или те да бъдат доминирани. Не мисля, че това е лесен път. Можем да бъдем по-гъвкави — например чрез т.нар. „преходна клауза“, която позволява в изключителни случаи решения без единодушие.

Това трябва да се използва по-често. Едно от предложенията, които защитавам, е създаването на Европейски съвет за сигурност — структура, която да допълва европейските институции и да включва и държави извън ЕС като Великобритания. Решенията там ще се вземат от ограничен брой доверени държави — например пет или седем — които ще определят стратегическите решения за останалите, готови да се включат в своеобразен отбранителен съюз. Това е по-лесно от реформа на договорите — необходимо е междуправителствено споразумение. Така бихме могли да имаме Европейски отбранителен съюз, способен да взема бързи и стратегически решения.

- По другата тема в контекста на приемането и на 20-ия санкционен пакет срещу Русия - как виждате въздействието на тези мерки върху руската икономика до този момент?

• Всъщност ефектът е изненадващо продуктивен. Отне време — имаше очаквания, че санкциите ще подействат незабавно. Това не се случи, защото Русия разполагаше с резерви и капацитет. Тя прегря икономиката си чрез милитаризация. Но сега виждаме, че икономиката не просто е прегряла, тя много бързо се забавя. Русия няма откъде да заема средства, а резервите ѝ намаляват. Така че санкциите работят. Отне четири години, но ефектът вече е видим. Разбира се, кризата в Иран играе в полза на Путин, но експертите казват, че ще са нужни около година високи цени, за да компенсират загубите. За първи път ЕС задейства механизъм срещу заобикаляне на санкции срещу Киргизстан. Ще видим дали това ще повлияе и на други държави, които помагат на Русия. Санкциите обхващат цялата верига на доставки за военната индустрия, не само крайните продукти. Освен това, се засилват мерките срещу т.нар. „сенчест флот“ — повече кораби са включени в черния списък и се ограничават възможностите за прехвърляне на собственост, за да се затрудни търговията с петрол.

- Като човек от руски произход и с повече поглед в дълбочина за ситуацията в Русия, кое, според вас, е това, което ще доведе до сриването на режима на Путин?

- Както често се случва в историята, и тук има доза предположение. Не знаем кога режимите се сриват. Но знаем кога този няма да се срине - ако го нормализираме. Ако намалим санкциите, ако започнем да каним представители на режима на Олимпийски игри или културни събития, ако покажем, че е нормално да се избиват съседи и да се изнасилват жени от друг произход. Европейският парламент ясно заявява - няма да нормализираме тези престъпления. Те ще останат престъпления и нормализацията е изключена.

Съдържанието е предоставено от европейската радиомрежа Euranet Plus, която се състои от 13 водещи медийни оператори в Европейския съюз. Съдържанието е продуцирано от БНР и достига до вас благодарение на партньорството с OFFNews.