Около 600 000 души в България работят в държавния сектор, ако към администрацията се добавят заетите в училища, болници и други публични структури. Данните бяха представени от старши икономиста в Института за пазарна икономика Зорница Славова в ефира на Радио „Фокус“. По нейни изчисления през последното десетилетие България е загубила около 10% от населението си, докато държавната администрация е нараснала с приблизително същия процент.
Към 2025 г. само в администрацията работят около 146 000 души, а общият им дял достига приблизително 2300 служители на 100 000 население. Славова посочва, че въпреки демографския спад административните структури продължават да се разширяват, без да се предприема реално съкращаване или обединяване на звена. В малките населени места, включително общини с под минималния праг за административна самостоятелност, продължават да функционират пълни администрации със собствени бюджети, счетоводство и IT поддръжка.
Според нея близо една трета от общините вече не отговарят на изискването за минимум 6000 жители, но въпреки това запазват същия административен капацитет.
Икономистът подчертава, че макар образованието и здравеопазването да не могат да се разглеждат като класическа администрация, основният проблем остава именно разрастването на административния апарат. Тя отбелязва, че въпреки напредъка в електронните услуги и дигитализацията, включително въвеждането на елементи на изкуствен интелект, броят на служителите продължава да расте.
Като възможна посока за реформа се предлага спиране на автоматичното попълване на щатни бройки при пенсиониране или напускане, както и последваща оценка дали дадена позиция реално е необходима. Според анализа значителен брой експертни длъжности остават незаети за дълги периоди, без това да спира работата на администрацията, което според експертите показва потенциал за оптимизация.
Славова обръща внимание и на практиката служители с право на ранно пенсиониране, основно в системата на МВР, да продължават да работят и след пенсиониране, като едновременно получават и пенсия, и заплата. Според нея това е допълнителен аргумент за преразглеждане на пенсионните режими в публичния сектор.
