Нужни са смели законови промени, които да ограничат капаните на бързите кредити
Всеки ден хиляди българи с ниски доходи биват неусетно завличани във финансово блато, от което измъкване няма. Потиснати от безпаричие и липса на алтернативи, те посягат към примамливите реклами за „пари до минути“ - бързите кредити. Резултатът? Попадане в безмилостен финансов капан, задвижван от хищническо кредитиране и грубо, съзнателно погазване на съществуващия Закон за потребителския кредит.
Безразборното кредитиране представлява и обществен проблем, тъй като допринася за инфлационен натиск и води до свръхзадлъжнялост на лицата и техните семейства — социално и обществено нетърпимо явление.
Посочените рискове са предмет на регулиране на най-високо равнище в правото на Европейския съюз, включително в Договора за функционирането на Европейския съюз, и имат приоритетен характер. С ключово значение са две евродирективи - за неравноправните клаузи в потребителските договори и за договорите за потребителски кредит.
Крайният срок за транспониране на новата Директива (ЕС) 2023/2225 за потребителския кредит изтече още на 20 ноември 2025 г. Държавата ни вече е в закъснение, а крайната дата за реалното й прилагане – 20 ноември 2026 г., наближава застрашително. Прозорецът от време се затваря и ако не бъдат взети спешно адекватни мерки, законът ще остане формален, беззъб документ.
Съдът не е достатъчен
Адвокати и съдии, които ежедневно се сблъскваме в съдебните зали с лихварството под маската на „бърза финансова помощ“, настояваме за решения, които ще действат превантивно и ще сложат край на законовото безсилие пред търговската безскрупулност.
Като адвокати ежедневно печелим дела срещу фирми за бързи кредити, доказвайки нищожност и неравноправност на клаузите им. Но съдебната зала лекува симптомите, а не болестта. Огромната част от притиснатите до стената граждани са твърде уплашени, бедни или правно неинформирани, за да потърсят съд. Те просто биват смазвани от кредитната преса.
Нужни са не последващи дела, а мощна превантивна административна спирачка, която да действа автоматично на пазара и да сложи
юзди на финансовия произвол
Настояваме за въвеждането на механизми за бързо и безкомпромисно разрешаване на споровете и пресичане на злоупотребите още в зародиш.
Предлагаме създаването на национален регистър със списък на обявените за неравноправни клаузи. Това не е екзотична идея. Съдът на ЕС вече е приел, че подобни механизми са съвместими с правото на ЕС. Смисълът е прост - когато една клауза по същество е идентична или равностойна на вече обявена за неравноправна от съда и вписана в националния регистър, националните съдилища директно да я считат за неравноправна, без значение как е формулирана. Това ще отреже възможността на фирмите да сменят просто по някоя дума, за да заобикалят закона. Клауза от „черния списък“ означава автоматична недействителност – край на шиканирането.
За да има мярката пълна ефективност и да отговаря на европейските стандарти за „реално възпиращи“ санкции, е нужно ключово изменение в Закона за защита на потребителя: ако търговец предлага или продължава да прилага клауза, вписана в „черния списък“, санкцията се връзва за оборота, така че нарушението да не може да се планира като нормален разход.
Предлагаме механизъм на три стъпки: при първо нарушение КЗП налага висока глоба, при повторно нарушение увеличава санкцията до 4 % от годишния оборот; при системност КЗП мотивирано сезира БНБ, а БНБ може да стигне до отнемане на лиценз и изваждане от пазара. Редица държави вече са го въвели, като Холандия и Полша.
Настояваме и за радикален удар срещу залагането на финансови капани, като се въведат две нови основания за обявяване на договорите за недействителни. Първият капан щраква още преди потребителят изобщо да е подписал документа – чрез скриване на истината. Когато една фирма спести или умишлено подведе човека с непълна или невярна преддоговорна информация, тя реално го мами на самия старт. Затова предлагаме в тези случаи договорът да се обяви за недействителен, а фирмата да загуби правото на всякакви лихви и такси.
Второто абсолютно основание за недействителност удря право в сърцето на безочливата безотговорност – неизпълнение на задължението за проверка на кредитоспособността. В практиката ни постоянно се натъкваме на брутални случаи на хора с по 10, 15 или дори 20 висящи бързи кредита, които физически не могат да ги погасяват. И тук лъсва целият цинизъм: макар това обстоятелство да е пределно видно в Централния кредитен регистър, фирмите за бързи кредити продължават да отпускат на тези хора нови и нови заеми. Правят го, защото отлично знаят, че все някой накрая ще плати „сметката“ – притиснатият човек ще изпадне в паника и ще затъне още по-дълбоко, теглейки нов заробващ кредит, за да върне стария. Или пък целият този хищнически риск просто ще бъде калкулиран и преразпределен върху гърба на останалите редовни кредитополучатели. Когато законът каже, че такъв договор е напълно нищожен, фирмите сами ще започнат да проверяват регистрите, вместо да завличат хората в бездънната пропаст.
Предлагаме и таван на възнаградителната лихва – не повече от три пъти законната лихва. Разумна печалба, а не лихварство. И задължение кредиторите да предоставят копие от договора по всяко време – нещо, което Съдът на ЕС вече е потвърдил като право на потребителя.
Предлагаме строга забрана на записите на заповед и менителниците като обезпечение по потребителски кредити. В момента кредиторите принуждават хората да подписват бланкови записи на заповед, след което джиросват вземането на колекторски фирми. Потребителят губи правото да се защити с възражения по основния договор. Това е класическо заобикаляне на закона – практика, която Съдът на ЕС изрично осъжда, а редица държави (Белгия, Франция, Полша, Чехия) са я забранили категорично.
Настояваме да се промени и изчисляването на законната лихва за забава, когато кредиторът недобросъвестно е получил пари, които трябва да върне, защото са събрани на основание неравноправна клауза, като лихвата се начислява и без покана. Масов трик на фирмите за бързи кредити е да принуждават хората да плащат огромни суми под формата на различни измислени такси, неустойки и всякакви други незаконни начисления – като например абсурдни санкции за неосигуряване на поръчител в рамките на дни. Досега, когато съдът обяви тези практики за незаконни, законната лихва върху надплатеното се дължеше едва от датата на поканата до фирмата. Ние предлагаме при доказана недобросъвестност законната лихва да се дължи автоматично още от самия момент, в който потребителят е платил тези пари без правно основание. Това ще има мощен и незабавен възпиращ ефект срещу тези порочни практики.
Предлагаме също и ясна промяна в тази връзка: законната лихва на потребителя за забава по потребителски задължения да се изчислява като референтния процент + 5 процентни пункта, вместо сегашния „наказателен“ модел ЕЦБ + 8 процентни пункта, който у нас важи като обща законна лихва за просрочени парични задължения. Така лихвата ще остане достатъчна да дисциплинира забавата, но няма да „надува“ дълга непропорционално и да превръща просрочието в източник на свръхпечалба. Подобен по-умерен подход съществува в Германия, Италия, Хърватска Полша.
Време е за превенция, а не за социално безразличие
Промените, които предлагаме, не са просто правна козметика – те са жизненоважна социална спирачка. Транспонирането на директивата е исторически шанс за българския законодател да докаже, че е на страната на своите граждани, а не на страната на финансовите хищници.
Новата европейска директива поставя акцент върху предотвратяването на свръхзадлъжнялостта, прозрачността и отговорното кредитиране. България има шанс да използва този момент разумно. Ако обаче общественият дебат остане слаб, а решенията се формират основно под натиска на икономически интереси, има риск отново да се приеме закон, който изглежда добре на хартия, но не решава реалния проблем.
Въпросът не е дали съдът в крайна сметка ще отмени поредната незаконна клауза. Въпросът е колко още хора ще преминат през години на дългова спирала, запори и унижение, преди държавата да постави реални граници пред хищническото кредитиране.
Законът трябва да действа като предпазна бариера, а не като линейка след катастрофата.
-------------------------------
Адвокат Десислава Филипова е участник в редица законодателни инициативи, свързани с изменения в Закона за защита на потребителите, Закона за кредитите за недвижими имоти на потребителите и Гражданския процесуален кодекс. Тя е председател на фондация „Център за европейска интеграция на България и за защита правата на човека“, чиито основни цели са усъвършенстване на българското законодателство в съответствие с правото на ЕС и Европейската конвенция за правата на човека, както и защита на лица, засегнати от незаконосъобразни практики на банки и частни съдебни изпълнители.
адв. Десислава Филипова
