С военни ритуали, поклонения и традиционния вой на сирените в 12:00 часа България ще почете на 2 юни паметта на Христо Ботев и загиналите за свободата и независимостта на страната. Тази година се навършват 150 години от Априлското въстание и от гибелта на Ботев и неговата чета във Врачанския Балкан.
На връх Околчица ще се проведе традиционното всенародно поклонение пред паметника на революционера. В София от 11:30 часа ще има церемония пред бюст-паметника на Ботев в Борисовата градина. Както всяка година, в 12:00 часа сиренните системи в страната ще бъдат задействани за две минути в знак на почит.
Историята на Христо Ботев е добре позната. През май 1876 г. той организира четата си в Румъния, превзема парахода „Радецки“ и с около 200 души слиза край Козлодуй, за да се включи в избухналото Априлско въстание. След поредица от тежки сражения във Врачанския Балкан Ботев загива на 20 май (стар стил) край връх Околчица.
Но Ботев не остава само историческа фигура. Макар да живее едва 28 години, той оставя след себе си около 20 стихотворения, публицистика и четири самостоятелни вестника. Работи и с Любен Каравелов във вестниците „Свобода“ и „Независимост“.
Ботев не звучи спокойно и днес
Говорим за Ботев с думи като „герой“, „революционер“, „поет“. Но ако човек отвори стихотворенията и статиите му, впечатлението е друго – Ботев рядко говори спокойно. Текстовете му са гневни, нетърпеливи, често безпощадни.
В „Към брата си“ например няма патос, а умора и ярост от средата:
„Тежко, брате, се живее
между глупци неразбрани…“.
Това е Ботев на разочарованието – човек, който не приема безразличието и мълчанието.
В „Елегия“ въпросът е още по-остър:
„Кажи ми, кажи, бедний народе,
кой те в таз рабска люлка люлее?“.
Стихотворението не обвинява само поробителя. В него има критика към навика да се търпи, към примирението и към онези, които обещават спасение, но всъщност поддържат страха.
Най-съвременно обаче звучи „Борба“ – стихотворение, което и днес често се цитира заради реда:
„Свестните у нас считат за луди,
глупецът вредом всеки почита…“.
Това е текст срещу лицемерието, срещу общество, в което власт, богатство и удобство често стоят по-високо от морала и разума.
Как биха чели Ботев днес?
Ако съдим по собствените му думи, Ботев едва ли би бил човек на умерения тон. По-скоро би бил от онези гласове, които дразнят – защото говорят рязко, поставят неудобни въпроси и трудно приемат обяснения от типа „такъв е животът“.
Именно затова Ботев вероятно продължава да се чете – текстовете му звучат като спор със страха, примирението и удобното мълчание.
Ботев за свободата – и за опасността да чакаш спасител
В българската памет Ботев често остава като човекът, загинал за свободата. Но текстовете му показват и друго – недоверие към всяка власт, която обещава освобождение, докато преследва собствен интерес.
През 1875 г. във вестник „Знаме“ Ботев публикува остър текст за положението на българските колонии в Бесарабия. Там нарича Русия „таз мнима защитница на славянството“ и обвинява руската власт, че с насилие, рекрутации и репресии подлага българските преселници на страдания. Текстът е суров и емоционален, но показва нещо важно – за Ботев свободата не идва автоматично от „големия брат“, нито от чужда сила.
Тази линия присъства и другаде. В публицистиката си той пише: „Само онзи, който е свободен, само той може да се нарече човек в пълня смисъл на думата; а който умре за свободата, той не умира само за своето отечество, а за сичкия свят“.
„За Ботев ще говоря на български“ – как Бесарабия помни „човека-борба“
И днес Ботев не звучи еднакво навсякъде. В Бесарабия – сред потомците на българските преселници в Украйна – думите му се четат в условия, които правят темата за свободата болезнено реална.
През 20254 г. в Болград, Украйна, дискусия за Христо Ботев и Тарас Шевченко се проведе под звука на въздушни тревоги заради руски атаки. Спомням си как учителката по български език Христина Николова от бесарабското село Чушмелий прекъсна разговора на украински с думите: „Аз за Ботев ще говоря на български“. После го определи кратко: „Той е човек-борба“.
За бесарабските българи Ботев не е само герой от историята. Той е автор, чиито думи за свободата, страха и съпротивата звучат в страна, която и днес води битка за независимостта си. Може би затова там особено силно се усеща и друго негово послание – укорът към примирението и към онези, които се отказват от свободата от страх, умора или надежда, че някой друг ще реши съдбата им.
Свободата не се наследява
Ботев не предлага готови отговори, а поставя трудни въпроси – за свободата, страха, примирението и зависимостта.
На 2 юни сирените ни връщат към саможертвата на Ботевата чета. Но думите му напомнят и друго: че свободата не е историческа дата, нито заслуга, която веднъж завинаги се наследява. И в поезията, и в публицистиката му тя е избор – да не търпиш лъжата, да не чакаш спасител и да не приемаш зависимостта за съдба.
Може би именно затова Ботев остава важен – не само като герой от миналото, а като автор, който продължава да пита колко струва свободата и какво сме готови да направим, за да я пазим.
