Бюджетната комисия у нас ще разглежда в четвъртък на второто четене законите на формацията на Румен Радев за контрол на цените

Пакет спагети от известна марка в Будапеща струват 1.83 евро, а във Виена – 2.29 евро, тоест с 20% по-скъпо. Един и същ шоколадов сладкиш в Бекешчаба (Унгария) се продава за 0.87 евро, а в Грац (Австрия) струва 1.9 евро.

Марков коняк обаче е значително по-евтин във Виена – 41.28 евро, отколкото в Гьор (Унгария), където същата бутилка излиза 47.59 евро. Сварен бял боб в кутия (400 гр.) в Грац струва 2.19 евро, а в Будапеща 2.98 евро, тоест с 27% по-скъпо.

Това показват данни за Австрия и Унгария на един от многото сайтове за сравнение на цените на храни, напитки и други потребителски стоки в Европа - NedosTavka.net. Обобщените данни показват, че в Австрия е по-евтино да се купува месо, мляко, яйца, олио и зърнени храни, а в Унгария – сладкиши, замразени храни, хлебни продукти и т. н.

Очевидно въпросът защо едни и същи храни в нашия супермаркет са по-високи от тези в супермаркета на съседите в иначе единния европейски пазар не е само специфична тревога на българите.

Унгария, която в последните години направи вероятно най-много и най-сериозни непазарни експерименти за държавен ценови контрол в ЕС, не успя да докаже, че това е истинският път към устойчиво и дългосрочно укротяване на инфлацията. За сметка на това опитите ѝ й донесоха много съдебни битки с Европейската комисия и с чуждестранните вериги. В резултат някои от тях (например австрийският търговец на дребно SPAR Group) заплашиха да напуснат или да ограничат присъствието си в страната заради влошаващи се финансови резултати и несигурност на инвестициите. Освен ограничения на цени и надценки правителството на Виктор Орбан преди време въведе и 4.5% данък върху оборотите от продажби на най-големите търговци. 

Какво стана с инфлацията? 

Въпреки всичките мерки на Орбан Унгария преживя един от най-високите скокове на инфлацията в Европейския съюз след нахлуването на Русия в Украйна – 15.3% през 2022 г. и 17% през 2023 г.

В последните две години инфлацията в Унгария спадна до 3.7% през 2024 г. и 4.4% през 2025 г., но тези стойности отново бяха сред най-високите в ЕС, защото в последните три години поскъпването се укроти в целия съюз след шока от 2022 г.

Най-актуалните данни за годишната инфлация в Унгария на Евростат показват, че тя се е свила значително до 2.6% към април 2026 г., което е дори под средното за еврозоната (3%) и значително по-ниско от инфлацията в България (6%) или Румъния (9.5%), но анализът на това развитие тепърва предстои.

Сблъсъкът с Европейската комисия 

Унгария се прочу като държавата в ЕС с вероятно най-много и най-упорити непазарни мерки за контрол на цените в последните години.

От края на 2021 г. унгарското правителство многократно използва административно определени цени, задължителни отстъпки и тавани върху търговските надценки като инструменти за борба с инфлацията. Тези мерки през годините обхващаха горивата, основните храни, търговските надценки в хранителната търговия и впоследствие нехранителните стоки, продавани в дрогерии.

Всичко това стигна до тежък правен спор на ниво ЕС. Правото на ЕС не съдържа абсолютна забрана държавите членки никога да не могат да се намесват в ценообразуването на свободния пазар. Те могат да го правят, но само при изключителни обстоятелства, например по време на криза. Оказа се, че мерките, наложени от унгарските власти, нееднократно са влизали в противоречие с правилата на ЕС относно недискриминацията, свободното движение на стоки, свободата на установяване и общата организация на пазарите на селскостопански продукти в ЕС.

Цените на горивата 

Първият значим случай на административен контрол на цените в Унгария беше свързан с горивата. През 2021–2022 г. властите наложиха таван върху цените на бензина и дизела на дребно, но впоследствие ограничиха по-ниската цена само за превозни средства с унгарски регистрационни номера. През юли 2022 г. Европейската комисия откри процедура за нарушение, като се аргументира, че Унгария прилага различни цени на горивата за автомобили с чуждестранна и с унгарска регистрация. Според ЕК това представлява непряка дискриминация и може да нарушава правилата на ЕС за свободното движение на стоки и услуги. Мярката беше отменена през декември 2022 г., поради което случаят не доведе до решение на Съда на Европейския съюз.

Бензиностанция в Будапеща, март 2026 г., Снимка: ЕПА/БГНЕС

Подобен проблем се появи отново през 2026 г. В пакета от процедури за нарушения от април 2026 г. комисията отново откри процедура срещу Унгария заради дискриминационни цени на горивата за водачи на автомобили, регистрирани в чужбина.

Паралелно беше предприета процедура и срещу Словакия.

Правното притеснение на ЕК е същото - по-евтино гориво за превозни средства с местна регистрация, по-високи цени за тези с чуждестранна регистрация и следователно неравно третиране в рамките на единния пазар.

Фиксирани цени на храните и задължителни количества 

Най-важното дело пред Съда на ЕС досега обаче не е свързано с горивата, а с храните.

Малко след началото на войната в Украйна през 2022 г. с правителствен декрет Унгария въведе фиксирани цени за няколко основни хранителни стоки, включително захар, брашно, слънчогледово олио, свински бут, пилешки гърди, мляко, яйца и картофи. Правилата също така задължаваха търговците да поддържат определени количества от тези продукти в наличност. Разписано бе, че продажната цена на тези стоки не може да бъде по-висока от брутната продажна цена на дребно, прилагана на 15 октомври 2021 г. Освен това, ако тези търговци са предлагали на пазара същите продукти на тази дата, те са длъжни да ги предлагат на пазара в дневно количество, съответстващо поне на средното дневно количество, предлагано за продажба на съответния ден от седмицата на 2021 г. Действието на мярката бе до 31 юли 2023 г.

Делото стигна до Съда на ЕС в Люксембург чрез преюдициално запитване от унгарски съд по спор между веригата SPAR и областна държавна служба, тъй като веригата отнесе глоба заради нарушаване на декрета за цените и количествата. На 12 септември 2024 г. Съдът на ЕС се произнесе, че правото на съюза, и по-специално общата организация на пазарите на селскостопански продукти, не допуска национални правила, които налагат фиксирани цени и задължения за поддържане на наличности по този начин.

Делото SPAR

„Оспореният правителствен указ подкопава лоялната конкуренция. Задължението за предлагане за продажба на определени селскостопански продукти на регулирани цени и в определени количества възпрепятства търговците свободно да определят продажните си цени и количествата, които желаят да продадат, въз основа на икономически съображения, основани на лоялната конкуренция“, посочва Съдът на ЕС по делото SPAR.

Той допълва, че ЕК може да вземе мерки, за да реагира на заплаха от пазарни смущения, причинени от значително покачване или спадане на цените на вътрешните или външните пазари или от други събития и обстоятелства, включително при извънредни ситуации, но разпоредбите на правото на ЕС по този въпрос не могат да се тълкуват разширително.

Решението по делото SPAR е важно, защото разглежда унгарските ценови тавани за храните не просто като мярка за защита на потребителите, а като намеса в пазари, които вече са регулирани от селскостопанското право на ЕС. Съдът не заявява, че всяка извънредна мярка за контрол на цените е незаконна. Той обаче ясно подчертава, че държавите членки не могат просто да заменят основаната на пазарни принципи селскостопанска рамка на ЕС с широкообхватни и задължителни правила за цени на дребно и доставки.

Съществува и по-ранен, много важен прецедент. По дело C-400/19, Европейска комисия срещу Унгария, Съдът на ЕС постанови през 2021 г., че Унгария е нарушила правото на ЕС чрез правила, изискващи търговците на дребно да прилагат една и съща печалба за идентични селскостопански и хранителни продукти независимо от страната им на произход. Съдът прие, че такива правила могат да ограничат вноса и да изкривят конкурентните условия за селскостопанските и хранителните продукти. 

Най-новото: 10% таван на търговските надценки 

Най-новият и все още висящ спор е свързан с въведените през 2025 г. тавани върху търговските надценки. През март 2025 г. Унгария наложи 10% ограничение върху търговските надценки за 30 основни хранителни продукта в отговор на покачващите се цени. Оттогава правителството многократно удължава срока на действие и разширява гамата от продукти, които попадат в обхвата на мерките, като мерките продължават да са в сила.

През юни 2025 г. Европейската комисия откри две процедури за нарушение срещу Унгария. Едната се отнася до ограничения върху продажбата на определени хранителни продукти от търговците на дребно, а другата — до сходни ограничения за нехранителни стоки, продавани в дрогерии. Комисията заяви, че тези мерки налагат ограничения върху търговските надценки на компании, които не са унгарски.

През декември миналата година Комисията ескалира и двата случая чрез издаването на мотивирани становища. Това означава, че процедурите преминаха отвъд първоначалния етап на официално уведомително писмо. Ако Унгария не отговори на опасенията на комисията, тя може да отнесе случаите до Съда на Европейския съюз. 

Румъния: Таванът на надценките не спря най-високата инфлация в ЕС – 9.5% 

Румъния също не пропусна да се включи в тенденцията в някои европейски държави към административен контрол на цените, още повече че инфлацията в страната към април е най-високата в ЕС – 9.5%, доста над средните 3.2% за съюза.

Най-скорошното решение в тази посока беше взето на 31 март, когато правителството прие проект на извънредна наредба за удължаване с още три месеца на тавана върху търговските надценки за основни храни. Сред посочените мотиви бяха рязкото повишение на цените на горивата вследствие на войната в Иран, както и отражението на тези увеличения върху цените на земеделските и хранителните продукти.

Мярката обхваща 17 продукта, включително хляб, краве мляко, бяло брашно, яйца, слънчогледово олио, пилешко и свинско месо, зеленчуци и плодове.

Стъпката за ограничаване на надценките беше въведена първоначално през юли 2023 г. с извънредна правителствена наредба за срок от 90 дни и впоследствие беше удължавана многократно.

Румъния също така поддържа таван върху цените на природния газ. През март правителството прие проект на извънредна наредба относно мерките, приложими за битовите крайни потребители на пазара на природен газ за периода от 1 април 2026 г. до 31 март 2027 г., тъй като действащата схема за таван на цените и компенсации трябваше да изтече на 31 март 2026 г. Властта се зарече, че през 2027 г., когато се очаква излишък на природен газ, ще дойде „подходящият момент за либерализация“.

Таванът върху цените на електроенергията изтече на 30 юни 2025 г. Понастоящем сметките на битовите потребители се изчисляват единствено въз основа на цените, договорени в сключените договори с доставчиците на електроенергия, без вече да съществува максимален праг, наложен от правителството. 

България: Спорните промени са на финалната права 

На фона на неуспешните опити на други страни да удържат скока на цените с непазарни мерки България тепърва тръгва по този път. По думите на Константин Проданов от „Прогресивна България“ в четвъртък бюджетната комисия предстои да разгледа на второ четене промените в законите за защита на потребителите и на конкуренцията. Те въвеждат понятия като икономически необосновани цени, прекомерно високи цени и справедливи цени (които ще бъдат прекръстени на „справедлива стойност“).

Промените са много спорни. Срещу тях се обявиха десетки бизнес организации, като те твърдят, че въвеждането на новата регулация не само че може да не свали цените, но дори вероятно ще ги увеличи. Въпреки обещанията на управляващото мнозинство да коригира текстовете и да ги „калибрира“ между първо и второ четене, съществени промени не са предложени.

Запазва се основната философия на законопроекта, като дори се разширяват някои правомощия на Комисията за защита на конкуренцията.

В последните дни стана ясно ,че остро критично становище по проектите е изпратила и Асоциацията на българските административни съдии, защото тъкмо от тях се очаква правораздаването по текстовете. Според магистратите дефинирането на „прекомерно високи цени“ почти изцяло през производствените разходи се разминава с практиката на Съда на ЕС, която изисква да се отчитат и фактори от страната на търсенето.

Съдиите предупреждават, че повечето европейски държави избягват санкционирането на високи цени, защото пазарът обикновено коригира подобни дисбаланси, а органите по конкуренция не са създадени да изпълняват ролята на ценови регулатори.

Според магистратите единият от законите създава риск от прекомерно разширяване на правомощията на КЗК, включително чрез възможността за временни мерки, които на практика могат да наложат ценово регулиране още преди приключване на производствата.

Критики има и към предвидените ускорени процедури, обърнатата доказателствена тежест и санкциите до 10% от оборота на предприятията. Според съдиите неясните понятия като „икономически обосновани разходи“ и „разумна норма на печалба“ пораждат сериозни въпроси за правната сигурност и могат да доведат до конституционни проблеми при прилагането на закона.

Mediapool, HotNews, EU Mirror